— По моя преценка продажбата ще бъде обявена за нищожна най-рано през април — продължи с обясненията Шепард все така строго и сериозно. — А междувременно, по-точно незабавно, предлагам да вложите цялата сума от вашата комисиона в строежа на затвора.
Нилсен изненадано вдигна вежди.
— Но парите не са мои — рече той за втори път този следобед. — Те са вече прибрани де юре, ако не и де факто. След като съдът приеме искането на вдовицата и продажбата бъде анулирана, ще трябва да върна комисионата до последното пени.
— Съветът ще ви възстанови парите заедно със съответната лихва — рече тъмничарят. — Затворът се финансира с държавни средства и когато дойде време да върнете комисионата, аз ще мога да изтегля пари от банката и да ви ги дам. Ще изготвим договор, вие ще посочите условията си. Вложението ви ще е напълно сигурно.
— Щом разполагате с държавно финансиране, защо изобщо ми предлагате тази схема? За какво са ви тези четиристотин лири?
— Вашите пари са налични, те представляват частно вложение. Финансирането от Съвета е одобрено, но парите още не са отпуснати. За да влезе тази сума по сметката на затвора, трийсетима чиновници ще си предават напред-назад един куп книжа през трийсет бюра. Ще стане март-април и изборите ще са минали.
— И Лодърбак ще е дръпнал затворниците за своите начинания.
— Да, плюс немалка част от бюджета на областта.
— Добре — кимна търговецът. — Да речем, че се съглася и вие получите своя затвор. Споменахте, че и двамата ще извлечем изгода.
— Да, разбира се! — възкликна Шепард. — Вие ще имате работа, господин Нилсен. Ще получите обичайната си комисиона за наемането на работниците, за желязото, за дървения материал, за пироните и всяка дреболия. Съвсем законна печалба — ето това ще е вашата полза.
Нилсен не можеше да възрази срещу този довод (от месеци не беше сключвал договор, който да му донесе такъв приход), но го смущаваше начинът, по който Шепард беше отправил предложението си. Тъмничарят беше използвал думата „убийство“ и беше нарекъл това престъпление „тънко“, беше изчакал влизането на Албърт, за да попита за Емъри Стейнс пред свидетел, а докато предаваше хронологията по случая с Уелс, не беше допуснал търговецът да го прекъсне, уж да не би да сподели нещо, което да го свърже с престъплението, като така внушаваше, че подозира подобна възможност. Шепард се държеше с домакина си като с виновен човек.
— А какво ще стане, ако не приема предложението ви? — попита Нилсен.
Тъмничарят разтегли устни в рядко срещана усмивка, чието въздействие беше плашещо.
— Вие упорствате да възприемате предложението ми като изнудване — рече той. — За мен това е необяснимо.
Нилсен не издържа дълго погледа му.
— Ще ви отпусна заема и ще предложа услугите си срещу съответната комисиона — заяви той с тих глас и придърпа архитектурните планове към себе си. — Изчакайте малко, моля, за да си отбележа какви материали ще са ви необходими.
Тъмничарят кимна и най-сетне посегна към кафето, което изстиваше на бюрото пред него. Подхвана чинийката внимателно, в огромната му ръка порцеланът изглеждаше невероятно крехък, все едно беше достатъчно Шепард да стисне юмрук, за да стрие на прах чашката. Пресуши на една глътка кафето и остави обратно чинийката на същото място. След това пъхна отново лулата в устата си, скръсти ръце и зачака. Неравномерното дращене на молива на Нилсен беше единственият звук в стаята.
— Ще ви напиша чек в понеделник сутринта — обеща търговецът, след като пресметна окончателната сума. — Може да пуснем обява за поръчка в понеделнишкия брой на вестника, аз ще изпратя бележка на Льовентал. Най-добре е работниците да се съберат тук, на тържището, точно в десет, за да подпишат договорите, това ще даде възможност повече хора да прочетат вестника и да разпространят новината. До обяд в понеделник, ако времето позволява, може да започнем работа.