Логично е да се запитаме (и Муди наистина зададе този въпрос) на какво се дължи увереността на вестникаря за подробностите от случилото се, ако отчетем, че си е спомнил за него току-що, оттогава са изминали почти осем месеца и той не е имал време да провери детайлите. Откъде е толкова сигурен, първо, че мъжът, донесъл обявлението за публикуване, е имал белег на бузата, второ, че събитието се е разиграло през юни предишната година и трето, че името върху акта за раждане е било извън всякакво съмнение Кросби Франсис Уелс?
Отговорът на Льовентал беше любезен, но и твърде пространен. Той обясни на Муди, че „Уест Коуст Таймс“ е основан през май 1865 година, месец след пристигането на вестникаря в Нова Зеландия. В началото тиражът му бил само двайсет екземпляра, по един за осемнайсетте странноприемници в Хокитика, един за новоназначения мирови съдия и един за самия Льовентал. (Само след месец благодарение на закупената парна печатарска преса тиражът надхвърлил двеста, а сега, през януари 1866 година, всеки брой излизал в почти хиляда екземпляра и вестникарят бил наел двама помощници.) За да оповести на читателите появата на първия всекидневник в Хокитика, Льовентал бил окачил пред редакцията първия брой на вестника — покрит със стъкло, за да го предпази от дъжда. И тъй като го зървал всяка сутрин, датата на първия брой (29 май 1865 година) се била запечатала в паметта му. А въпросният мъж бил дошъл със сигурност през юни, тъй като парната печатарска преса била доставена на първи юли, а вестникарят ясно си спомнял как е набрал на старата си машина обявлението на белязания.
Защо си го спомнял толкова ясно? Ами при набора Льовентал установил, че петсантиметровата кутийка (стандартният размер за лично обявление, за каквото бил платил белязаният) не можела да побере съобщението, то било с една дума по-дълго от необходимото. Освен ако не разместел другите обявления и не сменял изцяло оформлението на страницата, щяла да се получи така наречената от печатарите опашка, тоест последната дума от текста (която била „Уелс“) щяла да се озове най-отгоре в началото на третата колонка и така да създаде нежелан и дори объркващ читателя ефект. Когато Льовентал го установил, белязаният отдавна вече си бил тръгнал от редакцията и на вестникаря не му се искало да обикаля по улиците и да го издирва. Вместо това потърсил не може ли да махне някоя дума и накрая решил да жертва средното име на мъжа, Франсис. Така нямало да се стигне до появата на „опашка“ и форматът на колоната щял да си остане същият.
„Уест Коуст Таймс“ бил отпечатан рано на другия ден и още преди обяд белязаният се появил отново. Настоял, макар и без да обясни защо, че средното му име е изключително важно. Бил страшно недоволен, че Льовентал е променил обявлението, без да се допита до него, и изразил гнева си със същата простовата рязкост, с която се бил обърнал към вестникаря предишния път. Льовентал поднесъл извиненията си и публикувал поправения текст още пет пъти, тъй като онзи бил платил за седмица, а предвид обстоятелствата вестникарят сметнал за благоразумно да му предложи известието да излезе още веднъж, седми път, безплатно.
Затова, обясни Льовентал на Муди, бил сигурен както за датата на събитието, така и за пълното име — Кросби Франсис Уелс. Случката се била запечатала в съзнанието му, тъй като предприемачът винаги помнел първите си грешки, а недоволството на някой клиент не се забравя лесно, когато човек взима присърце занаята си.
Оставаше само въпросът за външния вид: откъде Льовентал е толкова сигурен, че въпросният мъж има белег на бузата си — подобно на бившия затворник Франсис Карвър и за разлика от покойния Кросби Уелс? По този въпрос вестникарят призна, че няма как да бъде категоричен. Възможно било да се преплитат два отделни спомена, един от конкретния случай и друг за мъж с белег на лицето. Но той смятал за нужно да добави, че по принцип се отличавал с добра памет и можел съвсем ясно да си представи онзи мъж, спомнял си, че той бил с цилиндър и го стискал здраво, докато говорел, сякаш се канел да го сплеска. Този детайл със сигурност не можело да бъде лъжлив! Бил готов да заложи немалка сума, че онзи наистина имал на бузата белег във формата на сърп и че притежавал акт за раждане на името Кросби Франсис Уелс. Все пак бил склонен да признае, че никога не е виждал Кросби Уелс и нямало откъде да узнае как е изглеждал, тъй като след смъртта му не били открити никакви негови портрети.