Само че Фрост не отговори. Гледаше ококорено островърха брезентова палатка, която побираше най-много трима души, легнали един до друг, и беше закичена с изписана на ръка табелка „Хотел“, още повече се ококори, щом видя как един златотърсач си разкопчава панталона и се облекчава пред приятелите си на брега. Банкерът потръпна погнусен и след това едва не подскочи от уплаха, тъй като наблизо се разнесе гръмогласен смях. Двама златотърсачи, седнали под опънат на летви брезент на по-малко от десетина метра от мястото, където беше спряла лодката, бяха наблюдавали приближаването им и очевидно се смееха на ужасеното изражение на банкера. Единият свали шапката си за поздрав, а другият подигравателно отдаде чест.
— Дошли сте на инспекция, а?
— Не, Боб, дошъл е да се опере на реката. Ама е забравил преди това да се поизцапа!
Двамата отново избухнаха в смях и изчервеният Фрост се обърна. Вярно, че животът му се подчиняваше на двойния компас на дълга и навика, вярно, че той не беше пътувал и не залагаше, а палтото му беше изчеткано сутринта и жилетката му беше чиста. Не се срамуваше от това. Само че беше израснал без други деца и не познаваше подигравките. Ако някой му се присмееше, не знаеше как да отговори. Лицето му пламна, на гърлото му заседна буца и той само успя да се усмихне насилено.
Гребците бяха извадили лодката от водата. Съгласиха се да върнат пътниците в Хокитика след два часа (два часа, помисли си Фрост и помръкна още повече), после теглиха жребий кой ще остане при лодката. Загубилият седна разочаровано, а останалите, подмятайки разпределените монети, се пръснаха сред дърветата.
Двамата златотърсачи отсреща продължаваха да се смеят. Единият подвикна на другаря си:
— Питай го дали има щипка енфие.
— Не, питай го колко често пише у дома в Мейфеър.
— Питай го знае ли изобщо как да запретне ръкавите си.
— Питай го какъв е доходът на баща му. Това ще му хареса.
Ужасно несправедливо е, мислеше си банкерът, та той никога не беше стъпвал в Мейфеър, баща му беше разорен, а той самият сигурно беше единственият новозеландец тук! (Този довод обаче звучеше глупаво, нямаше такова нещо като „великобританец“.) Като се приспаднеше огромната част от заплатата, която всеки месец изпращаше на родителите си, доходът му всъщност беше жалък. А що се отнася до дрехите, беше си ги купил с честно спечелени пари и сутринта сам беше изчеткал палтото! И често запретваше ръкави. Носеше не ръкавели, а копчета като златотърсачите, беше купил ризата си от Хокитика също като тях. Фрост искаше да им го обясни, но вместо това клекна и протегна ръка към кучето — да я близне.
— Да вървим — подхвърли полугласно той към Манъринг.
— Ей сега.
Магнатът беше прибрал портфейла си във вътрешния джоб и сега се занимаваше с копчетата на палтото, тъй като не можеше да реши дали да остави незакопчано само най-долното — така най-лесно щеше да извади пистолетите си — или само най-горното, което би прикрило най-добре оръжието.
Фрост смутено плъзна поглед наоколо, като избягваше златотърсачите под навеса. Пътеката, която започваше от мястото, където беше акостирала лодката, се разклоняваше сред дърветата, единият ръкав тръгваше на изток към езерото Кънери, а другият — на югоизток към кариерата. По южния бряг на реката имаше богати находища и мини, там беше и „Аврора“. Фрост не го знаеше, всъщност, ако го попитаха, не би могъл дори да посочи къде е север. Огледа се за табела, която да ги упъти към китайското селище, ала не откри. Не виждаше и китайски физиономии наоколо.
— Насам — рече Манъринг, все едно се беше досетил за какво се чуди, и кимна на изток. — Нагоре по течението. Не е далече.
Фрост беше хванал кучето между краката си и го галеше по мократа козина не толкова да му достави наслада, колкото да си вдъхне спокойствие.
— Не трябва ли да си изработим някакъв план? — осмели се да попита той, като погледна изотдолу събеседника си.
— Няма нужда — отвърна Манъринг и си пристегна малко колана.
— Няма нужда от план?
— Кю няма пистолет. Аз имам два. Друг план не ни е нужен.
Това не успокои особено Фрост. Той пусна Холи — кучето веднага хукна напред — и се изправи.
— Нали няма да застреляш невъоръжен човек?