— А китаецът? Нали опиумът е от него?
Анна потърка лице така, както уморено дете разтрива очи с юмручета: несръчно.
— Снощи не съм се виждала с Ах Сук. Казах вече, пуших в стаята си.
— Но опиумът е бил от него!
Секретарят на съда сложи чайника на подставка отстрани.
— Е, да. Но колкото е от него, толкова е и от Джоузеф Причард.
Гаскоан седна отново.
— Господин Стейнс сигурно се пита какво е станало с вас, след като сте го изоставили в леглото и не сте се върнали. Макар че днес не дойде да плати гаранцията ви. Както и работодателят ви.
Говореше силно, за да изтръгне Анна от унеса на умората ѝ, остави чинийката рязко, тъй че чашката издрънча, после я плъзна със стържене по масата.
— Това си е моя работа — отвърна Анна. — Ще отида да се извиня веднага щом…
— Щом решим какво ще правим със златото — довърши вместо нея Гаскоан. — Да, трябва да се извините.
Настроението му отново се беше сменило, изведнъж той се беше разгневил. Не беше намерил ясно обяснение защо роклята е била подплатена със злато, как Анна се е озовала в безсъзнание на пътя, нито пък дали тези две събития са свързани по някакъв начин. Беше сърдит, че не може да разгадае тази главоблъсканица, и за да укроти яда си, стана надменен, това му даваше известно усещане, че владее положението.
— Колко струва това? — попита Анна и посегна отново да докосне купчината. — Долу-горе. Аз нямам око да преценя.
Гаскоан смачка цигарата в чинийката си.
— Според мен въпросът е не колко, а кой и защо. Чие е златото? От чие находище идва? И къде е трябвало да стигне?
Онази първа вечер се споразумяха да скрият златото. Решиха също така, ако някой попита Анна защо е заменила обичайната си рокля с нова, по-строга, тя да отговори съвсем чистосърдечно, че възнамерява със закъснение да пази траур за смъртта на нероденото си дете и че е купила на старо рокля, изхвърлена на брега от някой потънал кораб. Всичко си беше вярно. Ако някой поискаше да види предишната рокля или проявеше любопитство къде е тя сега, Анна трябваше веднага да съобщи на Гаскоан, тъй като задалият тези въпроси несъмнено би трябвало да знае за скритото под воланите злато, както и за неговия произход, а вероятно и за местоназначението му.
След като се спряха на тази стратегия, секретарят на съда изпразни кутията от бисквити и двамата заедно прехвърлиха златото в нея, увиха я в одеяло и пъхнаха вързопа в чувал от брашно, който накрая Гаскоан върза с парче канап. Той настоя, докато не съберат повече сведения, чувалът да остане в дома му, скрит под леглото. В началото Анна се колебаеше, но французинът я убеди, че златото ще е на сигурно място, той не приемаше посетители, къщата беше заключена през деня и никой не подозираше, че е възможно у него да се крие съкровище, все пак секретарят на съда беше отскоро в града и нямаше нито приятели, нито врагове.
Следващият половин месец измина като в мъгла. Анна се върна в дома на Стейнс и установи, че той е изчезнал безследно, няколко дни по-късно научи за смъртта на Кросби Уелс и си даде сметка, че това събитие също се е случило в часовете, в които е била в безсъзнание. Малко по-късно до нея достигна новината, че в дома на Кросби Уелс е било намерено огромно състояние с неустановен произход, а самата къща е била купена от Едгар Клинч, който държеше в момента „Скарата“, собственост на Емъри Стейнс и сегашно обиталище на самата Анна.
Гаскоан не беше обсъждал с Анна тези събития, тъй като тя отказваше да отговаря на въпроси за Емъри Стейнс и твърдеше, че изобщо не познава Кросби Уелс. Секретарят на съда усещаше, че тя тъгува по Стейнс, но не можеше да прецени дали го смята за жив, или за мъртъв. От уважение към нея избягваше тази тема и двамата говореха за други неща. От високия си прозорец на втория етаж в „Скарата“ Анна гледаше как златотърсачите се шляят в дъжда по „Гуляйджийска“. Почти не излизаше от стаята си и всеки ден носеше черната рокля на Агата Гаскоан. Никой не беше проявил любопитство за промяната в облеклото ѝ, никой по никакъв начин не беше показал, че знае за скритото в корсета злато, което сега се намираше на сигурно място под леглото на французина. Който и да го беше пришил към роклята, явно не желаеше да излезе на светло и да се разкрие.
В деня след погребението на Кросби Уелс Анна беше изправена пред съда с обвинение, че е направила опит за самоубийство, точно както беше предрекъл Гаскоан. Тя отказа да говори и в крайна сметка беше глобена с пет лири за провинението и строго нахокана, че е загубила времето на съдията.