1.
На осемнадесети март 1944 година, събота, в главната лаборатория на приземния етаж на института оберщурмфюрер от СС Ерих Клитман и неговата група от трима отлично обучени мъже се подготвяха за скок в бъдещето да ликвидират Кригер, жената и момчето. Бяха облечени така, че да минат за преуспяващи млади калифорнийци от 1989 година: раирани костюми от Ив Сен Лоран, бели ризи, тъмни вратовръзки, черни обувки „Бали“, черни чорапи и слънчеви очила „Рей Бан“, ако се случеше такова време. Бяха им казали, че в бъдещето това се нарича „външност на силните“. Клитман не знаеше какво точно означава израза, но му харесваше как звучи. Дрехите бяха купени в бъдещето от сътрудници на института при предишни пътувания. Нищо по тях, чак до бельото, не беше анахронизъм. Четиримата носеха също дипломатически куфарчета „Марк Крос“ — елегантен модел от телешки бокс с позлатени закопчалки. И те бяха донесени от бъдещето, както и модифицираните автомати „Узи“ и резервните пълнители, натъпкани в куфарчетата.
Група сътрудници от института бяха посетили Съединените щати в годината и месеца, когато Джон Хинкли извърши покушение срещу Роналд Рейгън. Те гледаха филма за нападението по телевизията и силно впечатление им направи автоматичното оръжие в дипломатическите куфарчета на агентите от тайните служби. Само за една-две секунди агентите успяха да извадят автоматите и да ги приготвят за стрелба. Сега вече автоматът „Узи“ не само беше на въоръжение в много армии и полиции в 1989 година, но и представляваше предпочитано оръжие на пътуващите във времето есесовски командоси.
Клитман се беше упражнявал с автомата. Към оръжието се отнасяше с такава любов, каквато можеше да прояви към човешко същество. Единственото, което го тревожеше, беше фактът, че марката беше израелско производство, продукт на шайка евреи. От друга страна, след броени дни новите директори на института вероятно щяха да одобрят въвеждането на „Узи“ в света на 1044 година и въоръжените с него германски войници щяха по-успешно да отблъскват непълноценните орди, които искаха да свалят фюрера. Клитман погледна часовника на пулта за управление на вратата и видя, че са изминали седем минути, откакто изследователската група бе тръгнала за Калифорния на петнадесети февруари 1989 година. Беше им възложено да проучат официалните данни, главно стари броеве на вестници, за да разберат дали Кригер, жената и момчето са били открити и задържани от полицията за разпит в месеца след престрелките край Биг Беър и Сан Бернардино. После щяха да се върнат в 1944 година и да кажат деня, часа и мястото, където можеха да се намерят Кригер и жената. Тъй като всеки пътешественик във времето се връщаше точно единадесет минути след отпътуването, независимо от продължителността на престоя, Клитман и неговия патрул трябваше да изчакат само още четири минути.
2.
Дванадесети януари 1989 година, четвъртък, беше тридесет и четвъртия рожден ден на Лора, който прекараха в същата стая в мотела „Синята птица на щастието“. Стефан имаше нужда от още един ден почивка за възстановяване на силите и за да може пеницилинът да си свърши работата. Трябваше му също време за размисъл: налагаше се да разработи план за разрушаване на института, а проблемът беше достатъчно заплетен и изискваше дълги часове напрегнато съсредоточаване.
Дъждът беше спрял, но небето изглеждаше изранено, отекло. В прогнозата за времето се говореше за нова буря към полунощ.
Гледаха местните новини по телевизията в пет часа и видяха репортаж за Лора, Крис и загадъчния ранен, когото бяха завели при доктор Бренкшоу. Полицията продължаваше да я издирва. Най-доброто предположение при създалото се положение беше, че търговците на наркотици, убили нейния съпруг, сега преследват нея и сина и или защото се страхуват да не ги разпознае при очна ставка в полицията, или защото самата тя по някакъв начин е замесена в търговия с наркотици.
— Мама да търгува с наркотици? — каза Крис, обиден от клеветата. — Какви негодници!
В Биг Беър и Сан Бернардино не бяха открили трупове, но една сензационна вест гарантираше, че средствата за масова информация ще продължат да се интересуват от случая. Репортерите бяха научили, че и на двете места е открита много кръв и че в алеята зад къщата на Бренкшоу между две боклукчийски кофите намерена отрязана мъжка глава.
Лора си припомни как мина през портала от секвоя в двора на Картър Бренкшоу, видя втория стъписан въоръжен мъж и стреля с автомата. Откосът го улучи в гърлото и главата н още тогава си бе помислила, че силният огън сигурно го е обезглавил.