— Оцелелите есесовци са натиснали копчето за връщане върху колана на мъртвия — обясни Стефан, — и са изпратили трупа обратно.
— А защо без главата? — попита Лора, отвратена от темата и все пак твърде любопитна, за да преглътне въпроса.
— Трябва да се е търкулила встрани от тялото, между кофите за боклук — каза Стефан, — и не са могли да я намерят в тези няколко секунди, които са имали на разположение. Ако я бяха намерили, щяха да я сложат върху трупа и да я затиснат с ръцете. Всичко, което пътешествениците във времето носят, отива заедно с тях. Но с приближаващите сирени и в мрака на алеята… не са имали време да намерят главата.
Крис, от когото би могло да се очаква да се въодушеви от странните усложнения, беше притихнал на стола, седнал с кръстосани крака. Може би отвратителният образ на отрязаната глава беше направил присъствието на Смъртта по-реално за него, отколкото насочената срещу него стрелба.
Лора нарочно го прегърна и нежно го увери, че ще преживеят всичко това заедно и невредими. Прегръдката обаче за нея бе не по-малко нужна, а ободрителните думи може би звучаха донякъде изкуствено, защото самата тя все още не беше убедена, че ще победят.
За обяд и вечеря пак купи храна от отсрещния китайски ресторант. Предната вечер никой от персонала не я беше разпознал нито като прочутата писателка, нито като бегълката, затова там се чувстваше сравнително спокойна. Струваше и се глупаво да отиде другаде и да рискува да я познаят.
В края на вечерята, когато Лора разчистваше, Крис извади два малки шоколадови кейка с по една жълта свещ. Беше купил пакет сладкиши и кутия свещички за рожден ден в супермаркета „Ралфс“ още предната сутрин, но ги беше крил досега. Много тържествено той донесе кейковете от банята, където тайно бе забучил и напалил свещите. Златистите отражения на двете пламъчета проблясваха в очите му. Крис се усмихна широко като видя, че е изненадал и възхитил Лора. Всъщност тя с мъка сдържаше сълзите. Беше трогната, че дори в плена на страха, сред опасностите, Крис се беше сетил за рождения и ден и искаше да я зарадва. Помисли, че това именно е същността на отношенията между майки и деца. Тримата си разделиха кейковете. Освен това с храната в ресторанта им бяха загънали пет банички с късмети. Облегнат на възглавниците в леглото, Стефан разчупи своята баничка:
— О, да беше така: „Ще живеете във време на мир и изобилие“.
— Може и да се окаже вярно — каза Лора. Тя отвори нейното парче и измъкна листчето хартия. — А-а, мисля, че ми стига толкова: „Приключението ще бъде ваш спътник“.
Крис разчупи своята баничка, вътре нямаше листче, никакво късметче. Страх трепна в душата на Лора, сякаш празната баничка вещаеше, че за него няма бъдеще. Суеверни глупости. И въпреки това не можа да подтисне внезапната тревога.
— Ето — каза тя и бързо му подаде останалите две банички. — Щом като нямаш късметче в тази, значи ти се полагат две…
Крис погледна в първата, прочете листчето наум, засмя се и после го повтори на глас: — „Ще постигнете слава и богатство“.
— Като станеш безсрамно богат, ще ме гледаш ли на стари години? — попита Лора.
— Разбира се, мамо…, Стига да ми готвиш, особено зеленчукова супа.
— Ще караш бедната си стара майчица да си изкарва хляба?
Стефан Кригер се усмихна на шегите на Лора и Крис и се обади:
— Упорит клиент, нали?
— Сигурно ще ме кара да мия подове чак до осемдесетгодишна възраст — каза Лора.
Крис разчупи втората баничка.
— „Ще имате приятен живот с дребни удоволствия — книги, музика, изкуство“.
Нито Крис, нито Стефан не забелязаха, че двата късмета съдържаха противоположни, взаимно изключващи се предсказания, което донякъде потвърждаваше зловещото значение на празната баничка.
„Хей, Шейн, ти полудяваш наистина“, помисли Лора. „Това са само късметчета. Всъщност те не предсказват нищо“.
След няколко часа, когато лампите бяха угасени и Крис беше заспал, Стефан заговори Лора в мрака:
— Измислих план.
— Начин да разрушим института?
— Да. Но е много сложен и ще ми трябват много неща. Не съм съвсем сигурен… обаче подозирам, че някои от тях не могат да се купят от частни лица.
— Мога да ви доставя всичко, от което имате нужда — уверено каза Лора. — Имам контакти. Всичко.
— Ще ни трябват доста пари.
— Ето това е проблем. Останаха ми само четиридесет долара, а не мога да отида в банката да тегля пари, защото това ще се регистрира…
— Да. Ще ги доведе право при нас. Има ли някой, на когото вярвате и който ви вярва, някой да ви даде много пари и да не казва никому, че ви е виждал?
— Знаете всичко за мене — каза Лора, — значи знаете за Телма Акерсън. Но, за Бога, не искам да забъркам и нея. Ако нещо и се случи…