— Може да се уреди без никакъв риск за нея — настоя Стефан.
Отвън обещаният дъжд рукна с внезапна сила.
— Не — отговори Лора.
— Но тя е единствената ни надежда.
— Не.
— Откъде иначе можете да намерите пари?
— Ще измислим друг начин, който не изисква толкова средства.
— Какъвто и да е планът, пари ще ни трябват. Вашите четиридесет долара няма да стигнат и за един ден. А аз нямам нищо.
— Няма да изложа Телма на опасност — твърдо се възпротиви Лора.
— Казах ви, можем да се справим без никаква опасност, никакъв…
— Тогава сме победени — мрачно заключи Стефан.
Лора се заслуша в дъжда, който и се стори като тежък рев на изтребители от Втората световна война, после като шум на полудяла, скандираща тълпа. Най-сетне тя проговори:
— Дори да го уредим без никакъв риск за Телма, какво ще стане, ако СС я следи? Не може да не знаят, че тя е най-добрата ми приятелка, единствената истинска приятелка. Защо да не изпратят една от групите си в бъдещето само да наблюдават Телма с надеждата, че тя ще ги доведе при мене?
— Защото това е излишно обременителен начин да ни открият — каза Стефан. — По-лесно е да пращат групи в бъдещето, през февруари тази година, после март, после април, месец след месец, за да проверяват вестниците, докато видят къде ще се появим за пръв път. Всяко от тези пътувания ще трае само единадесет минути в тяхното време, запомнете, то става бързо: методът е почти сигурен и ще задейства рано или късно, защото едва ли ще се крием до края на живота си.
— Ами…
Стефан търпеливо изчака. После каза:
— Вие двете сте като сестри. И ако не можете да се обърнете за помощ към сестра си в момент като този, към кого можете да се обърнете, Лора?
— Ако Телма може да ни помогне, без да я излагаме на опасност… мисля, че трябва да опитаме.
— Първата ни работа утре сутринта — каза Стефан.
Нощта беше дъждовна, дъждът изпълни сънищата и. И в тези сънища имаше оглушителни гръмотевици и светкавици. Лора се събуди ужасена, но влажната нощ в Санта Ана не се нарушаваше отблясъка на шумни предвестници на смъртта. Валежът беше сравнително спокоен, без гръмотевици, светкавици и вятър, макар и Лора да знаеше, че няма да е винаги така.
3.
Апаратите прищракваха и бръмчаха.
Ерих Клитман погледна часовника. След три минути изследователската група щеше да се завърне в института.
Двама учени, наследници на Пенловски, Януская и фолкау, стояха пред командния пулт и изучаваха милиардите циферблати и датчици. Цялото осветление в залата беше изкуствено, защо прозорците бяха не само затъмнени, за да не се превърнат в насочващи фарове за нощните вражески бомбардировачи, но и зазидани по съображения за сигурнодт. Вътре беше задушно.
Застанал в ъгъла на главната лаборатория, близо до вратата, лейтенант Клитман възбудено изчакваше пътуването до 1989 година не заради чудесата, изпълнили бъдещето, а защото мисията му даваше възможност да служи на фюрера както малцина можеха. Ако успее да убие Кригер, жената и момчето, щеше да заслужи лична среща с Хитлер, да получи шанс да се срещне с този велик човек лице в лице, да усети допира на ръката му и чрез ръкостискането да се докосне до могъществото, огромното могъщество на германската държава, народ, история и съдба. Лейтенантът беше готов да рискува живота си десет пъти, хиляда пъти, само и само да привлече личното внимание на фюрера, Хитлер да научи за него не само като един от многото есесовци, а като личност, като Ерих Клитман, човекът, спасил Райха от мрачната съдба, която почти му бе наложена.
Клитман не отговаряше на представата за идеалния ариец и ясно съзнаваше физическите си недостатъци. Дядо му по майчина линия беше поляк, отвратителен мелез-славянин или с други думи, Клитман беше само три четвърти германец. Нещо повече, другият му дядо, двете баби и родителите му бяха руси, синеоки, с нор-дически черти, но Ерих имаше лешникови очи, тъмна коса и по-тежки, по-чувствителни черти като на дядото-варварин. Мразеше външността си и се мъчеше да компенсира физическите недостатъци с държането на най-бдителен нацист, най-храбър войник, най-ревностен поддръжник на Хитлер в цялото СС, което никак не беше лесно поради голямата конкуренция за подобна чест. Понякога се отчайваше, че може би никога няма да се увенчае със слава, но не се предаваше и ето сега стоеше тук, на прага на подвига, който щеше да му донесе Валхала.
Искаше да убие Стефан Кригер лично, защото така щеше да спечели благоразположението на фюрера и още, защото Кригер беше идеалният ариец — рус, синеок, с чисти нордически черти, от добро потекло. С всички тези предимства омразният Кригер все пак бе решил да предаде неговия фюрер и това вбесяваше Клитман, който трябваше да се бори за величие под генетичното бреме на мелез.