Прегърнала Телма също толкова здраво, Лора и каза:
— Всичко ще ти разкажа, но главното е, че сме добре и според нас знаем как бихме могли да се измъкнем от тази дупка.
— Защо не ми се обади, глупава патко?
— Но аз ти се обадих!
— Чак тази сутрин! Цели два дена след като те разнесоха по всички вестници. Едва не полудях.
— Съжалявам. Трябваше да позвъня по-рано. Просто не исках да те намесвам, ако е възможно.
Телма неохотно я пусна.
— Аз съм неизбежно, дълбоко и безнадеждно намесена, идиотка такава, защото и ти си вътре.
Тя извади книжна кърпа от джоба на велуреното яке и избърса очите си.
— Имаш ли още една? — попита Лора.
Телма и подаде кърпичка и двете се издухаха.
— Преследват ни, лельо Телма — каза Крис. — Не е лесно да поддържаш връзка с хората, когато бягаш.
Телма пое дълбоко въздух на пресекулки и попита:
— И така, Шейн, къде държиш колекцията отрязани глави? В банята? Разбрах, че си забравила една в Сан Бернардино. Мърлява работа. Това ново хоби ли е или винаги си ценяла красотата на човешката глава, необременена от досадни израстъци?
— Искам да те запозная с един човек — каза Лора. — Телма Акерсън, това е Стефан Кригер.
— Приятно ми е — каза Телма.
— Извинете ме, че не мога да стана — обясни Стефан. — Все още се възстановявам.
— Ако вие ме извините за перуката, аз мога да извиня всичко.
После Телма се обърна към Лора:
— Същият ли е, който си мисля, че е?
— Да.
— Твоят пазител?
— Да.
Телма се приближи до Стефан и му лепна две мокри целувки по бузите:
— Нямам представа откъде идвате или кой по дяволите сте, Стефан Кригер, но ви обичам за всички пъти, когато сте помагали на моята Лора — Тя отстъпи назад и седна в края на леглото до Крис. — Шейн, този мъж тука е разкошен. Погледни го какво парче. Изглежда точно както би трябвало да изглежда един ангел-пазител.
Стефан видимо се смути, но нищо не можеше да спре Телма:
— Страшен си, Кригер. Искам да науча всичко за тебе. Но първо ето ти парите, за които помоли, Шейн.
Телма отвори голямата си чанта и извади дебела пачка стодоларови банкноти. Лора започна да брои парите и възкликна:
— Телма, помолих те за четири хиляди. Тук има поне два пъти по толкова.
— Десет или дванайсет хиляди, струва ми се — Телма намигна на Крис и каза. — Когато моите приятели са бегълци, аз настоявам те да пътуват в първа класа.
Телма изслуша разказа, без да изрази никакво недоверие. Стефан беше изненадан от способността и да възприема нещата каквито са, но тя обясни:
— Ей, след като си живял в Макилрой и Касуел Хол, нищо на този свят не може да те изненада. Пътешественици във времето от 1944 година? Ха! В Макилрой можех да ти покажа една жена с размери на диван, която носеше дрехи от плат за долнопробна тапицерия и получаваше солидна заплата, за да се отнася със сирачетата като към вредни насекоми. Ето това е чудо.
Очевидно произходът на Стефан я беше впечатлил, клопката, в която бяха попаднали, я смрази и слиса, но даже при тези обстоятелства тя си оставаше Телма Акерсън — винаги готова да се посмее на всичко. В шест часа пак сложи изкуствената челюст и излезе да купи ядене от мексикански ресторант.
— Когато бягате от закона, трябва да се тъпчете с боб, храна за мъжки момчета.
Върна се с овлажнени от дъжда кесии, пълни с най-разнообразни мексикански ястия. Извадиха яденето върху долната половина на леглото, Телма и Крис се разположиха на другата половина, а Лора и Стефан седнаха на столове до леглото.
— Телма — каза Лора, — тук има достатъчно храна за десетима.
— Реших, че ще стигне за нас и за хлебарките. Ако не се бяхме сетили за хлебарките, те можеха да се озлобят, да излязат навън и да преобърнат пикапа на моя градинар. Ама не можете да се оплачете от липса на хлебарки! Искам да кажа, че изискано място като това без хлебарки ще е като хотел „Бевърли Хилз“ без дървесните плъхове.
Докато се хранеха, Стефан обясни своя план за затваряне на вратата и разрушаване на института. Телма го прекъсваше с остроумия, но когато той свърши, каза сериозно:
— Това е много опасно, Стефане. Толкова е дръзко, че граничи с глупостта може би.
— Няма друг начин.
— Разбирам — каза Телма.
— И какво мога да направя?
Крис спря преди да си натъпче устата с царевични пръчици и обясни:
— Ще трябва да ни купиш компютър, лельо Телма.
Лора допълни:
— Персонален компютър „Ай Би Ем“, най-добрия модел, същия като моя у дома, за да мога да използвам програмите. Нямаме време да разучаваме нова машина. Всичко съм ти записала. Мисля, че и аз бих могла да го купя с парите, които ми даде, но ме е страх да се показвам на прекалено много места.