Но само на две мили северно от очертанията на град Палм Спрингз застигнаха патрулна кола на Калифорнийската пътна полиция. Клитман се досети, че вероятно са попаднали на офицера, който щеше да срещне Лора Шейн и сина и и да ги арестува. Полицаят караше с малко по-малко от петдесет и пет мили в зоната, където максималната разрешена скорост беше петдесет и пет.
— Убий го! — каза Клитман през рамо на ефрейтор Мартин Брахер на задната седалка вдясно.
Клитман погледна в огледалото за обратно виждане и не забеляза отзад никакви коли. Имаше насрещно движение, но то беше в платното на юг. Той мина в северното платно за изпреварване и започна да задминава патрулната кола с шейсет мили в час. Отзад Брахер свали стъклото. Другото задно стъкло вече го нямаше, защото Хубач го беше пръснал с изстрелите, които убиха полицая в Палм Спрингз. Вятърът шумно нахлу през задните прозорци на „Тойотата“, стигна до предната седалка и духна картата, останала на коленете на фон Манщайн.
Полицаят учудено ги изгледа, защото малцина шофьори вероятно се осмеляваха да изпреварват патрулна кола, която кара близо до максимално разрешената скорост. Клитман увеличи над шейсет, двигателят на „Тойотата“ завибрира и са закашля, но дръпна трудно напред. Полицаят забеляза тази проява на умишлено закононарушение от страна на Клитман. Той леко натисна клаксона и веднага го отпусна, което явно означаваше, че Клитман трябва да намали и да отбие встрани от шосето.
Вместо това лейтенантът натисна протестиращата „Тойота“ да засили до шейсет и четири мили в час, от което колата едва не се разпадна, но успя леко да изпревари стреснатия офицер от пътната полиция и да изравни задното стъкло с предната седалка на патрулната кола. Ефрейтор Брахер откри огън със своя „Узи“.
Прозорците на полицейската кола се пръснаха и офицерът загина на място. Не можеше да не е мъртъв, не беше успял да забележи приближаващото се нападение и сигурно бе улучен с няколко куршума в главата и горната част на тялото. Патрулната кола залитна към „Тойотата“ и я одраска преди Клитман да я дръпне, после се завъртя настрани от шосето. Клитман удари спирачки и изостана от неуправляемата полицейска кола.
Шосето с четири ленти се издигаше на около десет стъпки над пустинната равнина и точно там патрулната кола се плъзна през неоградения банкет. Полетя във въздуха за няколко секунди, тръшна се в земята така силно, че несъмнено гумите се спукаха от удара. Две врати, едната откъм шофьора се отвориха.
Клитман мина в дясната лента и бавно подкара край останките на колата. Фон Манщайн се обади:
— Виждам го оттук, свлякъл се е върху волана. Повече няма да ни пречи.
Шофьорите в насрещното платно бяха забелязали смайващия полет на патрулната кола. Те отбиха в своята половина на щатско шосе 111. В огледалото за обратно виждане Клитман проследи как хората излизат от колите и като добри самаряни се притичват на помощ на полицая от Калифорнийската пътна полиция през шосето. Ако някой беше съобразил защо патрулната кола катастрофира, той явно бе предпочел да не преследва Клитман и да го изправи пред съда. Това беше разумно. Той пак засили, погледна таблото и каза:
— На три мили оттук онова ченге щеше да арестува жената и момчето. Гледайте за черен „Бюик“. След три мили.
Изправена под яркото пустинно слънце на оголената шиста близо до „Бюика“, Лора наблюдаваше как Стефан прехвърля ремъка на автомата през дясното рамо. Автоматът висеше свободно и не пречеше на раницата с книгите.
— Чудя се дали да го взема — каза той. — Ако нервнопаралитичният газ действа така, както се предполага, може би няма да ми трябва даже пистолет, да не говорим за автомата.
— Вземи го — каза мрачно Лора.
Той кимна:
— Права си. Кой знае.
— Жалко, че няма няколко гранати — обади се Крис. — Гранатите щяха да свършат работа.
— Да се надяваме, че там нещата няма да тръгнат чак толкова зле — отговори Стефан.
Той освободи предпазителя на пистолета и го стисна готов за стрелба в дясната ръка. Хвана бутилката „Вексън“ за тежката дръжка, подобна на дръжката на пожарогасител, повдигна я с лявата ръка и изпробва как ще реагира раненото рамо на тежестта.
— Боли малко — каза той. — Дърпа ме в ръката. Но не е лошо и ще мога да се справя. Бяха прерязали жицата на спусъка, за да се задейства ръчното разпръскване. Стефан мушна пръст в халката за освобождаване на газа.