— Намери камък — нареди Лора на момчето зад себе си. — С груб, остър ръб.
Крис почна да търси подходящ шистов отломък от меката, измита от наводненията почва, довлечена от пустинята. В това време Лора разгледа часовниковия механизъм на бутилката — още един начин за пускане на газа. Устройството беше просто: въртящият се циферблат беше разделен на минути. Ако искаше да го нагласи за след двайсет минути, циферблатът трябваше да се завърти така че цифрата двайсет да попадне на една линия с червения знак върху рамката и да се натисне бутона в центъра, за да започне отброяването. Проблемът се състоеше в това, че циферблатът не можеше да се включи за след по-малко от пет минути. Въоръженият мъж щеше да ги настигне по-скоро. И все пак Лора нагласи циферблата на пет и натисна бутона, за да го задейства.
— Ето, мамо — каза Крис и подаде парче шиста, което тъкмо ставаше за целта.
Часовниковият механизъм вече работеше, но Лора се залови за работа, отчаяно започна да търка дебелата омотана жица, която пречеше на ръчното задействане. През няколко секунди поглеждаше дали убиецът ги е открил, но тясното дере пред тях оставаше пусто.
Стефан следваше отпечатъците от стъпки в меката почва на дъното на дерето. Нямаше представа на какво разстояние зад тях се намира. Те имаха само няколко минути преднина на старта, но вероятно се движеха по-бързо от него, защото болката в рамото, изтощението и световъртежът го забавяха.
Беше отвинтил заглушителя от пистолета и го беше захвърлил. Оръжието бе мушнал под колана. Автоматът „Узи“ държеше в двете ръце, готов за стрелба.
Клитман бе захвърлил слънчевите очила, защото дъното на мрежата канали на много места беше сенчесто, особено като навлизаха в по-тесните разклонения, където страничните склонове се стесняваха и не пропускаха много слънчева светлина отгоре.
Мокасините му се напълниха с пясък, тук не бяха по-стабилни, отколкото горе на повърхността. Накрая спря, събу обувките, смъкна чорапите и продължи бос с голямо облекчение. Не можеше да проследи жената и момчето така бързо, както му се искаше, отчасти заради захвърлените обувки, но главно защото непрекъснато се оглеждаше назад. Беше чул и видял неотдавнашните гръмотевици и светкавици, знаеше, че Кригер трябва да се е завърнал. Най-вероятно Клитман дебнеше жената и момчето, а Кригер дебнеше него. Не искаше да става плячка точно на този тигър.
Часовниковият механизъм бе отброил две минути. Почти толкова време Лора бе търкала жицата, отначало с донесеното от Крис парче шиста, после с друго, което той намери след като първото се натроши в ръката и. Държавата не можеше да произвежда пощенски марки, които здраво да се задържат върху плика, не можеше да построи боен танк, който успешно да форсира реки при всеки опит, не можеше да опази околната среда или да премахне бедността, но абсолютно сигурно знаеше как се произвеждат неунищожима жица — сякаш беше изключителен материал, разработен специално за космическата совалка и приложен впоследствие за по-скромни цели. Сигурно Бог би използвал именно такава жица да закрепи разклатените стълбове, които подпираха света.
Пръстите и се разраниха, второто парче шиста се окървави, но беше прерязала само половината от намотаната жица, когато босият мъж с черни панталони и бяла риза зави при тясното разклонение на четиридесет стъпки от тях.
Клитман предпазливо се промъкваше напред. Чудеше се защо по дяволите жената се бори така отчаяно с пожарогасителя. Наистина ли си въобразяваше, че някаква химическа мъгла ще го дезориентира и ще я защити от автоматичния огън?
Дали пък пожарогасителят не беше нещо друго? Откакто пристигна в Палм Спрингз преди по-малко от два часа, успя да се сблъска с няколко неща, които се оказваха нещо друго. Червената линия например не означаваше „АВАРИЙНО ПАРКИРАНЕ“, както си бе помислил, а „ПАРКИРАНЕТО АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО“. Кой да знае? И кой можеше със сигурност да знае каква е тази бутилка, с която жената се мъчеше?
Тя погледна към него, после веднага продължи да работи по дръжката на пожарогасителя.
Клитман се прокрадваше по тясното дере, което сега не бе достатъчно широко да се разминат двама души. Не искаше да приближава повече, но не виждаше момчето. Ако беше пъхнала момчето в някоя пукнатина по пътя, щеше да я принуди да издаде скривалището, защото беше получил заповед да убие всички — Кригер, жената и момчето. Не смяташе, че момчето представлява заплаха за Райха, но не беше от онези, които поставят под съмнение заповедите.