Тя му ги поднесе сутринта на Коледа, опаковани в кутия от фирмата „Неймън-Маркъс“. — Всички документи са изправни. В „Безкрайна река“ двама от героите са бегълци и им трябват нови документи.
— Да — каза Стефан. — Чел съм я. Три пъти.
— Една и съща книга три пъти? — изненада се Джейсън. Всички седяха около коледната елха, ядяха каквото им попадне от остатъците, пиеха какао и Джейсън беше в най-доброто си настроение през цялата година. — Лора, пази се от този човек. Струва ми се, че е обхванат от мания.
— Ами разбира се — намеси се Телма. — За вас, холивудските типове всеки, който изобщо чете книги, макар и само по веднъж, е или интелектуален гигант, или психопат. Е, Лора, пак успя да намериш всички тези толкова убедителни на вид фалшиви хартийки?
— Не са фалшиви — обади се Крис. — Истински са.
— Така е — обясни Лора. — Шофьорската книжка и всички останали документи са вписани в държавните регистри. Като правех проучвания за „Безкрайната река“; трябваше да открия как се получава нова, качествена самоличност и се натъкнах на един интересен човек от Сан Франциско, който върти търговия с истински документи в мазето под нощен стрийптиз бар „Без горнище“.
— Бил е без покрив? — изненада се Крис.
Лора разрощи косата на момчето и каза:
— Както и да е, Стефане, ако поровиш в кутията, ще намериш и няколко банкови книжки. Открила съм ти сметки на новото име в „Секюрити Пасифик Банк“ и „Грейт Уестърн Сейвингз“.
Той се сепна:
— Не мога да взема пари от тебе. Не мога…
— Спаси ме от инвалидната количка, непрекъснато ми спасяваш живота и аз не мога да ти дам пари, ако поискам? Телма, какво му става?
— Той е мъж — каза Телма. — Предполагам, че това е обяснението.
— Космат, неандерталски тип — продължи Телма, — непрекъснато откачен от излишък на тестостерон, измъчван от расовите спомени за угасналата слава на ловни експедиции за мамути — всички си приличат.
— Мъже! — каза Лора.
— Мъже! — каза Телма.
За негова изненада и почти против волята му, Стефан Кригер почувства как част от вътрешния мрак се стопява и в сърцето му се отваря прозорче за заструилата светлина.
В края на февруари следващата година, тринадесет месеца след събитията в пустинята извън Палм Спрингз, Лора му предложи да се премести при нея и Крис в къщата до Биг Беър. Той отиде на следващия ден с елегантната си нова руска кола, която си беше купил с част от парите, получени от Лора.
Следващите седем месеца спа в стаята за гости. Всяка нощ. Не му трябваше нищо повече. Само да е с тях, ден след ден, да е приет от тях, да бъде свой — това беше цялата любов, за която можеше да се надява известно време.
В средата на септември, двадесет месеца след появата му на прага с прострелян гръден кош, Лора го покани в леглото си. След три нощи той събра кураж да отиде.
3.
В годината, когато Крис навърши дванайсет, Джейсън и Телма купиха вила в Монтърей с изглед към най-красивия бряг на света и настояха Лора, Стефан и Крис да им гостуват през август, когато и двамата бяха свободни от филмови ангажименти. Утрините на полуостров Монтърей бяха прохладни и мъгливи, дните — топли и ясни, а нощите — направо студени въпреки сезона, но такова време действаше ободрително.
На втория петък от месеца Стефан и Крис отидоха на разходка по плажа с Джейсън. На скалите близо до брега се приличаха и шумно ръмжаха морски лъвове. Туристите паркираха плътно кола до кола по крайбрежния път и излизаха на пясъка да снимат влюбените в слънцето „тюлени“, както ги наричаха.
— Година след година — обясняваше Джейсън, — чуждестранните туристи стават все повече. Истинско нашествие. Главно японци, германци и руснаци. Преди по-малко от половин век водихме най-голямата война в историята срещу трите държави, а сега и трите ни изпревариха. Японска електроника и коли, руски автомобили и компютри, немски коли и разнообразна висококачествена техника… Честна дума, Стефан, мисля си, че американците често се отнасят към предишните си врагове по-добре, отколкото към старите си приятели.
Стефан спря да погледа морските лъвове, които привличаха интереса на туристите и си помисли за грешката, направена при срещата с Уинстън Чърчил.
— Кажете ми поне едно нещо. Любопитството ме изгаря. Да видим… добре, например какво ще стане със Съветите след войната?
Старата лисица бе говорила така непринудено, сякаш въпросът му бе хрумнал случайно, все едно, че се беше заинтересувал от кройката на мъжките костюми в бъдещето, а всъщност въпросът е бил внимателно пресметнат и отговорът силно го интересуваше. На основата на наученото от Стефан, Чърчил бе обединил западните съюзници да продължат военните действия в Европа след поражението на германците. Като използваха за предтекст съветското нашествие в Източна Европа, останалите съюзници се обърнаха против руснаците, изтласкаха ги обратно в родината им и ги победиха окончателно. Всъщност през цялата война с Германия Съветският съюз бе получавал помощ от Съединените щати с оръжие и други доставки и когато тази подкрепа се прекрати, той рухна само за няколко месеца. В края на краищата войната със стария му съюзник Хитлер го бе изтощила. Сега светът изглеждаше твърде различно от предопределеното и всичко това се случи само защото Стефан отговори на един-единствен въпрос на Чърчил.