Выбрать главу

Никълъс Спаркс

Светлинка в нощта

(книга 1 от "Джеръми Марш")

1.

Джеръми Марш седеше сред публиката на живото предаване с чувството, че се набива прекалено много на очи. В този ранен декемврийски следобед сред присъстващите в студиото имаше не повече от пет-шест мъже и той беше един от тях. Облечен както винаги в черно, с тъмната си къдрава коса, светлосините очи и модерната напоследък еднодневна брада, той изглеждаше стопроцентов нюйоркчанин, какъвто си и беше. Докато изучаваше госта на сцената, успя да огледа тайничко седналата три реда по-нагоре блондинка. При неговата професия често му се налагаше да върши няколко неща едновременно, така че нямаше проблем. Марш беше разследващ журналист и в момента работеше по поредната си статия, а блондинката беше просто част от публиката. Въпреки това професионалният наблюдател нямаше как да не забележи колко привлекателна е тя в блузката без ръкави и изтърканите дънки. Но това си беше чисто журналистическо наблюдение и нищо друго.

Той тръсна глава и отново насочи вниманието си към госта на сцената. Този беше направо смешен. Твърдеше, че може да разговаря с духове, и докато се напрягаше да чуе гласовете от отвъдното, в светлината на телевизионните прожектори имаше вид на човек, измъчван от запек. Демонстрираше фалшива близост, сякаш беше брат или пръв приятел на всички в залата, но мнозинството от притаилата дъх от възхищение публика — включително блондинката и жената, с която медиумът разговаряше — го смяташе за паднал от рая. Което беше разбираемо, помисли си Джеръми, защото нали всички обични нам хора накрая се оказваха там? Духовете от отвъдното неизменно бяха заобиколени от ярка светлина и излъчваха мъдро спокойствие и ангелско блаженство. Той не бе чувал досега медиумът да се свързва с духове на умрели от друго място, освен от рая. Не се бе случвало починалият любим да каже, че го пекат на шиш или го пържат в казан с машинно масло. Но това бяха разсъждения на циник, призна си. Наложи му се също да признае, че шоуто беше от добрите. Тимъти Клосън беше майстор — много по-добър от шарлатаните, за които бе писал през годините.

— Знам, че е трудно — изрече Клосън в микрофона, — но Франк ти казва, че вече е време да го пуснеш да си отиде.

Джеръми имаше чувството, че жената, на която медиумът говореше с „ах, каква дълбока симпатия“, всеки момент щеше да припадне. Малко над петдесетте, със зелена раирана блуза и червена къдрава коса, която стърчеше във всички посоки, тя притискаше ръце към гърдите си толкова силно, че пръстите й бяха побелели от напрежението.

Клосън замълча за момент, вдигна ръка към челото си и се потопи отново в „отвъдния свят“, както го нарече. В настъпилата тишина зрителите се наклониха напред. Всички знаеха какво следва; това беше третият му клиент за днес. При този интерес не беше изненадващо, че Клосън е единственият известен гост на днешното популярно токшоу.

— Помниш ли писмото, което ти изпрати, преди да умре? — попита я той.

Жената ахна. Момчето от екипа придърпа микрофона по-близо до нея, за да могат всички насядали пред телевизорите да чуят възклицанието.

— Да, но откъде бихте могли… — заекна тя.

Клосън не я остави да довърши.

— Помниш ли думите му? — попита.

— Да — промълви жената.

Клосън кимна, като че ли той самият бе чел писмото.

— Ставаше дума за прошка, нали?

Седнала на дивана, водещата на най-популярното следобедно токшоу в Америка, премести поглед от Клосън към жената и обратно. Изглеждаше едновременно удивена и удовлетворена. Медиумите винаги действаха благотворно на рейтинга.

Жената срещу Клосън кимна и загледан в нея, Джеръми забеляза, че гримът започва да се стича по лицето й. Камерите веднага акцентираха върху това. Предаването достигна до кулминацията на драмата.

— Откъде бихте могли… — повтори тя.

— Говореше и за сестра ти също — измърмори като че на себе си той. — Не само за него и за вас.

Жената се изненада.

— За сестра ти Елън — добави медиумът и при това разкритие жената най-после се разрида. Сълзите бликнаха от очите й като от автоматична пръскачка. Клосън — безупречен в своя черен костюм и малко неподходяща за случая модерна прическа — продължи да кима към нея като онези поклащащи глави кученца, които хората слагат на колите си. Занемяла, публиката гледаше към жената.

— Франк ти остави и още нещо, нали? Нещо от вашето минало?