Родни посещаваше често „Лукилу“, следеше никой да не се качва в колата си пиян и всеки в града знаеше, че ако се заседи по-дълго в таверната, неминуемо ще го срещне. Той влизаше, обикаляше бара, поздравяваше приятелите си и ако му се стореше, че някой е прекалил, му го казваше, като предупреждаваше, че ще мине по-късно да провери къде е автомобилът му. Ако му се стореше, че думите му стряскат човека — а това се случваше често, защото някои хора не можеха да спрат след първото питие — той добавяше по-меко, че с удоволствие ще го откара до дома. Това беше неговият начин да пази улиците от пияни шофьори и през последните две години не бе арестувал нито един за шофиране в нетрезво състояние. Дори и собственикът на бара постепенно свикна и беше доволен от посещенията му. В началото се оплакваше от разходките на заместник-шерифа, но понеже никой друг не възразяваше, в крайна сметка го прие и дори му се обаждаше сам, когато мислеше, че някой в бара има нужда от придружител до дома си.
Миналата вечер Родни дойде и веднага забеляза Рейчъл на бара. Преди обикновено й се усмихваше и сядаше за малко при нея, но снощи тя говореше с Алвин и когато вдигна поглед към него, й се стори, че вижда болка в очите му. Реакцията му беше неочаквана и отмина толкова бързо, колкото бързо бе дошла. Изведнъж той се ядоса. Тя си помисли, че ревнува от непознатия, и затова побърза да си тръгне веднага, след като Родни излезе от бара. Докато караше към дома си, прехвърли няколко пъти цялата сцена в главата си, опитвайки се да разбере дали наистина е видяла ревност в очите му, или си е въобразила. Преди да заспи, си каза, че няма нищо против, ако Родни наистина ревнува.
И си помисли също, че за тях може би все още имаше надежда.
Джеръми и Алвин взеха колата на Алвин от паркинга до „Лукилу“ и се прибраха в „Грийнлийв“. Операторът се изкъпа, Джеръми се преоблече и през следващите няколко часа му разказа всичко научено досега. Това му даде възможност да се освободи от неприятните мисли. Съсредоточи се върху работата и остави тревогата за Лекси на заден план.
Както го бе уверил Алвин, кадрите от миналата нощ бяха изключителни. Особено като ги сравни със своите. Кристално ясният образ и наситените цветове в комбинация с бавния плейбек им позволиха да видят детайли, пропуснати от него в бързината. Имаше и два панорамни кадъра, които можеха да се стопират, за да дадат възможност зрителят да разбере по-добре какво точно вижда.
След това, използвайки намерената в библиотеката информация, Джеръми започна да обяснява видяното на екрана. Но докато отбелязваше детайлите — трите версии на легендата, картите, графика на влаковете и на плавателните съдове, строителните проекти, бележките за каменните кариери и какво ли още не — Алвин започна да се прозява. Подробностите от журналистическата работа на приятеля му се струваха досадни и след кратък спор той успя да убеди Джеръми да го откара до фабриката за хартия, за да види мястото с очите си. Там те огледаха двора и натоварения върху платформите дървен материал и нещата постепенно започнаха да му се изясняват. По обратния път за града Джеръми му показа къде щяха да снимат тази вечер. После се отправиха към гробището, за да може Алвин да заснеме мястото през деня.
Докато той разполагаше камерите, Джеръми тръгна между гробовете. Тишината отново го накара да се замисли за Лекси. Спомни си прекараната с нея нощ и за кой ли път се запита какво я бе накарало да стане от леглото още по тъмно. Тя отричаше, но той усещаше, че съжалява за случилото се между тях, само не можеше да разбере защо.
Подозираше, че е свързано с неговото заминаване, но нали й бе повторил няколко пъти, че ще намери начин да се справят с това? Наистина, те не се познаваха добре, но за краткото време, прекарано заедно, той бе научил достатъчно, за да е сигурен, че ще я обича винаги. Само трябваше да си дадат шанс.
Алвин беше прав. Колкото и да се тревожеше за Дорис, беше ясно, че цяла сутрин си бе търсила извинение, за да избяга от него. Само не можеше да разбере дали постъпваше така, защото беше влюбена и смяташе, че е по-лесно да се раздели с него сега, преди нещата между тях да се задълбочат, или не го харесваше и не искаше да си губи времето с него. Снощи можеше да се закълне, че изпитва същите чувства като него. Но сега…
Колко много му се искаше да прекара следобеда с нея, да изслуша всичките й тревоги и да се опита да я успокои; да я вземе в прегръдките си, да я целуне, да я увери, че любовта им има бъдеще, без значение какво щеше да му струва това. Искаше да й каже, че не може да си представи живота си без нея и че чувствата му са истински. Но най-много от всичко му се искаше да убеди себе си, че тя също държи на него.