Джеръми отиде в малката кухня и стопли чаша с вода в микровълновата печка. Добави торбичка с чай и я занесе в хола. Дорис вече се бе разположила на дивана. Той й подаде чашата и тя веднага отпи от горещата течност.
— Извинявай, че не се обадих предварително — каза след малко. — Знам, че трябваше да го направя, а да не ти се изтърсвам като гръм от ясно небе, но исках да разговаряме лично.
— Как разбра къде живея?
— Говорих с приятеля ти Алвин. Той ми каза.
— Говорила си с Алвин?
— Да, вчера — отвърна тя. — Оставил телефонния си номер на Рейчъл и тя ми го даде. Обадих му се и той беше така любезен да ми даде адреса ти. Съжалявам, че не можах да се запозная с него, докато бяхте в Бун Крийк. Струва ми се истински джентълмен.
Джеръми разбра, че неангажираният разговор е израз на нейната нервност и реши да не я прекъсва. Разбираше, че тя търси начин да стигне до темата, довела я дотук.
Интеркомът звънна отново и Дорис погледна към вратата.
— Това е обядът ми — обясни Джеръми, ядосан, че ги прекъсват. — Само една минута.
Той стана, натисна интеркома и отвори вратата; докато чакаше, хвърли поглед към Дорис. Тя приглади блузата си и само след секунда прокара отново ръце по нея. Нервността й по някаква причина го успокои. Пое дълбоко въздух и излезе в коридора да посрещне разносвача.
Върна се в апартамента и докато вървеше към кухнята да остави пакета, чу гласа на Дорис зад себе си:
— Какво си поръчал?
— Говеждо с броколи и свинско с пържен ориз.
— Ухае вкусно.
Думите й го накараха да се усмихне.
— Искаш ли да го разделя в две чинии?
— Не искам да те оставям гладен.
— Има достатъчно — отвърна той и извади от шкафа две чинии. — Освен това нали ти ми каза, че обичаш да разговаряш пред чиния с вкусна храна?
Той разпредели храната в чиниите и ги отнесе на масата. Дорис се премести на стола до него.
Джеръми реши да й даде време да започне и двамата се наведоха мълчаливо над чиниите.
— Много е вкусно — каза Дорис. — Сутринта нямах време да закуся и едва сега осъзнах колко съм гладна. Пътуването дотук беше цяло пътешествие. Трябваше да тръгна по тъмно, после се оказа, че полетът ще се забави заради времето. Не се знаеше дали ще можем да излетим. Освен това бях много притеснена. За пръв път се качвам на самолет.
— Аха?
— Просто не съм имала причина. Когато Лекси живееше тук, все ме молеше да дойда, но тогава съпругът ми вече беше много болен и нямаше как да го оставя. После тя се върна. Беше съкрушена. Знам, че я мислиш за много твърда и силна, но това е лицето, което тя иска да покаже на света. Иначе е като всички останали и случилото се с Айвъри я съсипа. — Тя се поколеба за момент. — Разказвала ти е за него, нали?
— Да.
— Страдаше мълчаливо, показваше кураж, но всъщност беше развалина. Не можех да й помогна с нищо. Тя се криеше зад работата си, тичаше напред-назад, разговаряше с хората, бързаше да убеди всички, че е добре. Не можеш да си представиш колко безпомощна се чувствах тогава.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото в момента се държи по същия начин.
Джеръми ровеше с вилицата храната си.
— Не аз приключих връзката ни, Дорис.
— Знам.
— Тогава защо говориш с мен?
— Защото Лекси не иска да ме слуша.
Въпреки напрежението той се засмя.
— Значи ме смяташ за слабия противник, а?
— Не — отвърна тя. — Просто се надявам да не си такъв инат като нея.
— Дори да реша да опитам отново, всичко зависи от нея, нали?
Жената се вгледа в него.
— Наистина ли си мислиш така?
— Опитах се да говоря с нея. Казах й, че ще потърся начин да не прекъсвам връзката ни.
Вместо да отговори, Дорис го попита директно:
— Ти си бил женен веднъж, нали?
— Преди много време. Лекси ли ти каза?
— Не — отвърна тя. — Разбрах го още при първата ни среща.
— Отново свръхестествени способности?
— Нищо подобно. Пролича си от начина, по който се държиш с жените. Ти носиш в себе си една самоувереност, която жените намират за привлекателна. В същото време усетих, че разбираш какво искат те, но по някаква причина се пазиш, не искаш да се отдадеш напълно.