Пътят минаваше през Грийнвил и той зави към центъра в посока към кампуса на университета на Източна Каролина. Пресече широката река Памлико и се насочи към крайградската магистрала. Пътят се заизвива нагоре и притиснато от двете страни от брулени от вятъра ниви, редици от дървета и единични земеделски постройки, платното се стесни. Трийсет минути по-късно той влезе в Бун Крийк.
След първия и единствен светофар разрешената скорост падна до четирийсет километра в час и намалявайки, Джеръми се огледа невярващо наоколо. Освен малките дървени къщи, пръснати безразборно около пътя, и няколко пресичащи се улици погледът му се спря единствено на две занемарени бензиностанции и една реклама за автомобилни гуми „Лерой“. Лерой рекламираше бизнеса си със знак, прикрепен към кула от стари гуми, която във всяка друга юрисдикция щеше да бъде възприета като потенциална опасност от пожар. Буквално след минута Джеръми се намери на другия край на града и ограничението за скоростта отново отпадна. Отби към тротоара и спря.
Огледа се и реши, че общината е използвала в уебсайта си снимки на друг град или пропускаше нещо. Той извади картата, провери отново и се убеди, че според написаното в нея това беше Бун Крийк. Погледна в огледалото за обратно виждане и се зачуди къде, по дяволите, бяха показаните в брошурата красоти. Тихите улички между редици от дървета. Цъфналите азалии. Красивите жени в ярки рокли.
Докато се чудеше, погледът му попадна върху надничащата над редица от дървета бяла църква и реши да се върне на кръстовището със светофара. След серпентината гледката неочаквано се промени и скоро се намери в град, някога очевидно красив и живописен, но днес запуснат. Видя много магазини със спуснати щори и видът им подсказваше, че отдавна не работят. Опасващите цялата предна част на къщите веранди, украсени с висящи саксии с цветя, и американското знаме не успяваха да скрият олющената боя и мухъла под стрехите. Дворовете тънеха в сянката на огромни магнолии, но добре подрязаните храсти на рододендрона не успяваха да прикрият напуканата мазилка. Въпреки това изглеждаше уютно. Няколко възрастни двойки с дебели пуловери бяха насядали на плетени столове по верандите си. Когато мина покрай тях, те му махнаха приятелски и се усмихнаха.
Трябваше да мине през няколко махащи с ръка и усмихващи се двойки, за да осъзнае, че го поздравяват не защото мислеха, че го познават, а защото хората тук махаха на всеки преминаващ автомобил. Като зави от едната улица към друга, Джеръми най-после се оказа на брега, припомняйки си, че градът е разположен на земята, където река Бун Крийк се слива с Памлико. Докато минаваше през центъра — някога без съмнение най-оживената част — му се стори, че градът просто загива. Между празни дворни места и къщи със заковани прозорци видя два магазина за антики, старовремска гостилница, таверна, наречена „Лукилу“, и бръснарница. Повечето от работилничките и магазините имаха отпред табели с местни имена. Личеше си, че работят от десетилетия, но вече губеха битката с фалита. Единственото доказателство за съвременен живот бяха тениските в неонови цветове с надписи „Аз оцелях сред среща с призрак в Бун Крийк“, увиснали на витрината на голям многоетажен магазин.
Джеръми откри бързо „Хърбс“, където Дорис Маклилън му бе писала, че работи. Ресторантът се намираше близо до оцветена в прасковено викторианска къща в реставриран квартал от миналото столетие. На покрития с чакъл паркинг, както и пред самия хотел бяха спрели коли, през леко разтворените завеси на прозорците и по верандата се виждаха маси, всичките заети. Джеръми реши, че ще е по-добре да изчака клиентите да намалеят и тогава да поговори с Дорис.
Той си отбеляза местонахождението на общината — малка с нищо незабележима тухлена постройка в края на улицата — и тръгна по главния път. Инстинктивно отби към бензиностанцията, свали слънчевите очила и смъкна стъклото на прозореца. Сивокосият съдържател на бензиностанцията в изцапан работен комбинезон и шапка с надпис „Дейл Ърнхарт“ стана бавно от стола пред магазинчето и тръгна към колата, предъвквайки нещо, което Джеръми реши, че е тютюн.