Джеръми приближи и веднага откри колата й пред входа. Спря зад нея, излезе навън и се заслуша в пукането на изстиващия двигател. Листата зашумяха под краката му. Той пое дълбоко въздух, постави ръка върху автомобила на Лекси и усети топлината. Явно бе дошла скоро.
Мина през портата и първото нещо, което видя, беше сянката на голямата магнолия. Тръгна към нея, припомняйки си мъгливата нощ, когато бяха тук с Лекси и не можеха да видят пътя пред себе си. От близкото дърво се разнесе бухане на бухал и той забави крачка, но само за момент, после продължи бързо напред. Напусна пътеката и заобиколи една гробница. Вървеше бавно, за да не вдига шум. Скоро стигна до насипа и го изкачи. Луната висеше над него като окачена върху тъмен плащ. Внезапно му се стори, че чува тих шепот, спря за миг и усети как адреналинът му се качва. Тялото му се подготвяше за предстоящото, усещайки, че е тук, за да намери нея, за да намери и себе си. Само трябваше да изкачи малкия хълм и да стигне до гроба на родителите й.
Времето беше дошло. След миг щеше да я види, тя него — също. Финалът на драмата щеше да се разиграе тук, където бе започнала.
Лекси стоеше точно там, където предполагаше, че ще я намери. Окъпано в сребриста светлина, лицето й сияеше. В очите й горяха виолетови пламъчета. Беше с шал и черни ръкавици — и ръцете й в ръкавиците приличаха на сенки. Говореше тихо нещо, но Джеръми не можа да разбере думите. Тя спря внезапно и вдигна очи към него. Погледите им се срещнаха и останаха вплетени един в друг за един дълъг момент. Лекси изглеждаше вцепенена. Мина време, докато се съвземе. Отмести поглед и отново се загледа в гробовете пред себе си. Нямаше как да разбере какво си мисли тя в този момент. Изведнъж почувства, че е направил грешка с идването си тук. Тя не го искаше. Гърлото му се сви болезнено. Беше готов да си тръгне, когато забеляза усмивка на устните й.
— Знаеш ли, не бива да зяпаш по този начин — каза тя. — Жените обичат загадъчните мъже.
Облекчение се разля по цялото му тяло. Той се усмихна и направи крачка напред. Приближи към нея и сложи ръка на кръста й. Вместо да се отдръпне, тя се притисна в него. Дорис се оказа права.
Той си беше у дома.
— Не — прошепна в косата й той. — Жените обичат мъжете да ги следват не само до края на света, но дори и до Бун Крийк, ако се наложи.
Придърпа я към себе си, повдигна лицето й и я целуна с ясното съзнание, че никога няма да я напусне.
Епилог
Сгушени в одеялото, Джеръми и Лекси седяха един до друг и гледаха града под краката си. Беше четвъртък вечер, три дни след пристигането на Джеръми в Бун Крийк. Белите и жълтите светлини, тук-там пръснати с червено и зелено, трептяха. Димът от комините се издигаше на талази към тях. Реката се точеше като течен въглен, отразил в себе си тъмното небе. Фабриката за хартия пръскаше златисти светлинки във всички посоки и огряваше железопътния мост.
Лекси и Джеръми говориха много през тези дни. Тя му се извини за лъжата, че ще се омъжва за Родни, и му призна, че раздялата й с него пред „Грийнлийв“ е бил най-трудният момент в живота й. Описа му каква мъчителна седмица бе преживяла, докато той беше в Ню Йорк. Той й каза, че Нейт е много разстроен от решението му, но редакторите на „Сайънтифик Американ“ нямали нищо против да работи от Бун Крийк, стига при нужда да прескача до Ню Йорк. Но не издаде, че Дорис бе дошла да го види в града. През втората вечер Лекси го бе завела на вечеря у баба си. Дорис го дръпна настрани и го помоли да не казва нищо.
— Не искам да си мисли, че й се меся в живота — каза му тя. — Вярваш или не, но тя мисли, че съм доста досадна.
Джеръми още не можеше да повярва, че е тук с нея, но още по-трудно му беше да повярва, че някога я е напускал. Струваше му се естествено да е с Лекси, сякаш тя беше търсеният цял живот от него дом. Лекси изпитваше същото, но не беше склонна да го приеме в дома си.
— Не искам да давам повод за клюки на хората — упорстваше.
Но той се чувстваше добре в „Грийнлийв“, въпреки че още не бе видял усмивка от Джед.
— Значи мислиш, че работата между Родни и Рейчъл е сериозна? — попита я Джеръми.
— Така изглежда — отвърна Лекси. — Напоследък са все заедно. Появи ли се Родни в „Хърбс“, тя засиява и се изчервява като ученичка.
— Още не мога да преглътна, дето ми каза, че ще се омъжваш за него.
Тя го побутна лекичко с рамо.
— Не искам да говорим повече за това. Вече ти се извиних. И се надявам да не ми го припомняш. Ще съм ти много благодарна.