— Какво търсехте днес на гробището?
Тя не отговори, само се загледа в него. Изразът на лицето й остана непроменен.
— Просто се чудех — продължи той. — Останах с впечатлението, че малко хора ходят там.
Тя продължаваше да мълчи и тишината възбуди още повече любопитството на Джеръми, но на фона на мълчанието й то постепенно се превърна в неудобство.
— Няма ли да кажете нещо? — попита той.
Тя се усмихна и за негова изненада, преди да прекрачи прага, му намигна.
— Казах, че можете да питате, господин Марш, не съм обещавала да ви отговоря — изрече мило, продължи напред и го остави да зяпа след нея.
„Бива си я — помисли си той, — красива, уверена и интелигентна.“ И това, след като отхвърли поканата му за среща.
„Алвин излезе прав — каза си. — Може би южнячките наистина са в състояние да побъркат човек.“
Те излязоха от залата, минаха покрай отдела за детска литература и Лекси го поведе по стълбата. Джеръми спря на горната площадка и се огледа.
„Д’ре“, помисли си отново, наистина изненадан.
Тук имаше много повече от петте паянтови рафта със съвременни книги на долния етаж. Много повече. Имаше и готика, като започнеш от миризмата на прах до усещането за частна библиотека. С облицованите с дъбова ламперия стени, махагоновия под и тъмночервените завеси, сводестото помещение нямаше нищо общо с безцветната зала долу. В ъглите имаше тапицирани столове до лампи „Тифани“, имитация, разбира се, но доста добра. На отсрещната стена се виждаше камина с голяма картина над нея. Макар и тесни, прозорците осигуряваха достатъчно слънчева светлина, за да изпълнят стаята с усещане за домашен уют.
— Сега разбирам — поклати глава Джеръми. — Това долу беше предястието. Главното меню е тук.
Тя кимна.
— Повечето от редовните ни клиенти идват да търсят най-новите книги на вече познати автори. За тяхно удобство обособих отдела за съвременна литература на първия етаж. Помещението е малко, защото преди разместването там беше кабинетът ми.
— А сега къде сте го преместили?
— Ето го там — посочи тя зад последния рафт. — До стаята за редки издания.
— Охо! — възкликна той. — Впечатлен съм.
Тя се усмихна.
— Елате, ще ви разведа наоколо и ще ви разкажа нещо за сградата.
През следващите десетина минути те обиколиха всички рафтове, разговаряйки оживено. Той научи, че къщата е построена през 1874 година от Хорас Мидълтън, капитан на кораб, натрупал състояние от търговия с дървен материал и тютюн. Построил този дом за жена си и седемте си деца, но за жалост не могъл да живее в него. Малко преди да завърши строежа, жена му починала и той се преместил с децата в Уилмингтън. Къщата дълго време останала празна, после в нея се нанесло друго семейство и живяло там до петдесетте години на двайсети век, когато Историческото дружество я купило и препродало на общината за библиотека.
Джеръми слушаше внимателно разказа й. Двамата вървяха бавно и тя често прекъсваше разказа си, за да му покаже някои от своите любими книги. Той скоро разбра, че тя е чела повече от него, особено класиците. В първия момент не можа да повярва, но като се замисли, разбра, че е напълно логично. Защо някой ще става библиотекар, ако не обича книгите? Сякаш прочела мислите му, тя спря и посочи с пръст табелката на рафта пред тях.
— Предполагам, че тази секция ще ви заинтересува, господин Марш.
Той погледна към табелката и забеляза думите „свръхестествено“ и „магия“. Забави крачка, но не спря, само си отбеляза няколко заглавия, включително и предсказанията на Мишел де Нострадам. През 1555 година Нострадамус, както бе известен по света, публикувал сто неясни предсказания в своята книга „Предсказания“, първата от десетте, написани от него. От хилядите направени от него предсказания днес се цитират не повече от петдесет и се радват на по-малко от пет процента съвпадение.
Той пъхна ръце в джобовете си и сви устни.
— Мога да ви дам някои препоръки, ако искате.
— Разбира се, с най-голямо удоволствие. Не съм толкова горделива, че да не признавам нуждата от помощ.
— Чели ли сте тези книги?
— Не. Честно казано, не намирам темата за особено интересна. Когато книгите пристигнат, им хвърлям по един поглед, преглеждам снимките и прочитам заключенията и отзивите, за да преценя за кого ще са подходящи, но само толкова.
— Това е добре — каза той. — Може би няма да е зле да закриете напълно този раздел.