Въпреки това утре щеше да потърси друго кафене. Нямаше да е бензиностанцията на Тъли, ако там изобщо имаше кафе. Не желаеше да си губи времето в празни приказки, когато имаше толкова работа.
Джеръми спря на стъпалото, удивен от себе си. „Боже мой, вече започнах да мисля като местен!“ Той поклати глава, извади ключовете от джоба и продължи към колата. Поне бе приключил със закуската. Погледна часовника си: наближаваше девет. Тъкмо навреме.
Лекси погледна през прозореца в същия миг, когато Джеръми Марш зави към паркинга на библиотеката.
Джеръми Марш. Той продължаваше да се прокрадва в мислите й, независимо от усилията й да се съсредоточи в работата си. И виж го сега! Нарочно е облякъл по-обикновени дрехи, за да се слее с местните хора. И май успяваше.
Но стига вече. Тя трябваше да работи.
Лекси се огледа. Книгите бяха навсякъде, заели всички хоризонтални и вертикални свободни повърхности в кабинета й. Освен тях всичко друго беше съвсем обикновено. Стените бяха заети от прости рафтове. Имаше сив метален шкаф, столът и бюрото също не се отличаваха с друго, освен с функционалност. Изобщо нямаше много декоративни елементи, предимно поради липса на място. Документите бяха натрупани на купчини по ъглите, под прозореца и на резервния стол в другия край на стаята. На бюрото пред нея също имаше голям куп с всичко, което според нея не търпеше отлагане.
Работата наистина беше спешна. Бюджетът й щеше да се гласува в края на месеца и преди да направи отчета си, се налагаше да прегледа каталозите на редица издателства. Освен това трябваше да определи организатор на официалния обяд на „Приятелите на книгата“ през април и да подготви всичко за Обиколката на историческите места в града, част от която беше и нейната библиотека, защото сградата беше исторически дом. Нямаше време дори да диша. Тя разполагаше с двама служители на пълен работен ден, но отдавна бе разбрала, че е по-добре да си върши работата сама. Служителите вършеха чудесна работа — препоръчваха на читателите най-новите издания и помагаха на учениците да намерят търсената литература, но последния път, когато остави една от тях да избере какво да поръчат, се оказа с шест различни книги за орхидеи, защото те били любимите цветя на служителката. Тази сутрин Лекси бе седнала пред компютъра още от рано в опит да организира графика си за седмицата, но не бе стигнала доникъде. Колкото и усилия да хвърляше, мислите й продължаваха да се връщат към Джеръми Марш. Не искаше да мисли за него, но казаното от Дорис бе събудило любопитството й.
„Той не е такъв, за какъвто го мислиш.“
Какво трябваше да означава това? Миналата вечер тя се опита да притисне Дорис, но баба й заговори за друго и повече не спомена за Джеръми Марш, нито за личния живот на внучката си. Двете смениха рязко темата: какво става в работата, какво правят този и онзи, как ще мине Обиколката на историческите забележителности през този уикенд. Дорис беше председател на Историческото дружество и Обиколката беше едно от големите събития за тази година. Въпреки че не изискваше кой знае каква организация, нямаше как да не се вълнува. Всяка година, освен четирите църкви и библиотеката избираха едни и същи къщи. Докато баба й разсъждаваше на глас, Лекси продължи да мисли върху думите й: „Той не е такъв, за какъвто го мислиш“.
Какъв можеше да е? Мъж от големия град. Без съмнение женкар. Търсещ малко забавление. И щом се върнеше у дома, щеше да започне да бълва небивалици за града й. Журналист, решен да открие някаква сензация, каквато и да е, дори и статията му да нарани хората тук.
Защо се вълнуваше толкова? Той беше в града само за няколко дни, после щеше да си замине и всичко щеше да си върне обичайния ход. Слава богу!
Клюките и разговорите от тази сутрин вече бяха стигнали до нея. Преди работа се бе отбила до хлебарницата да си купи кифла и чу две жени да си говорят за него. Как щял да направи града им известен, как бизнесът щял да потръгне. Щом я видяха, я засипаха с въпроси и предположения ще разбули ли мистерията около онези светлини.
Някои хора наистина мислеха, че причината за тях е в духовете. Но други се смееха на това. Например кметът.