На екрана Даяна го представи като „най-уважавания журналист в областта на науката“. Това му стигаше, защото беше огромно признание, но имаше и още — Нейт вече преговаряше с „На живо в най-гледаното време“ за постоянна рубрика в предаването с възможност за допълнително участие в „Добро утро, Америка“. Много журналисти смятаха телевизията за по-маловажна в сравнение с другите по-сериозни медии, но повечето от тях тайно мислеха за нея като за Светия Граал, който ще ги доближи до големите пари, и по тази причина въпреки поздравленията и наздравиците въздухът тежеше от завист, чувство, толкова чуждо на Джеръми, колкото и пътуването в космоса. Но той имаше с какво да се гордее. Журналисти от неговата област не бяха долюбвани от медиите… до днес.
— Само уважаван ли те нарече тя? — попита Алвин. — След статиите ти за Голямата стъпка и легендата за атлантидите?
— Шшшт! — намеси се Нейт, загледан в телевизионния екран. — Опитвам се да чуя. Може да се окаже важно за кариерата на Джеръми.
Като агент Нейт не спираше да повтаря думите „може да се окаже важно за кариерата на Джеръми“, а „кариерата на Джеръми“ беше изключително важна за него, защото свободната практика не беше много доходоносна. Двамата се бяха запознали преди доста години, когато на Джеръми му се наложи да води преговори с едно издателство, а Нейт беше в началото на кариерата си. Оттогава двамата работеха заедно и нищо не можеше да ги раздели, защото междувременно бяха станали приятели.
— Както и да е — отказа се от критичната си забележка Алвин и се загледа в екрана.
Разговорът между Даяна Сойер и Джеръми беше към края си. На екрана зад тях течаха кадри от представянето му в дневното телевизионно шоу, където той се бе представил за човек, скърбящ за по-малкия си брат. Клосън призова духа на починалия брат.
— Той е с мен — заяви медиумът в един момент. — Иска да го оставиш да си тръгне, Тод.
Камерата улови лицето на Джеръми, изразяващо разстроен скърбящ брат. Чертите му се изкривиха от предполагаема болка. Клосън кимаше и редеше думи на симпатия и разбиране или се вцепеняваше, заслушан в гласа от отвъдното.
— Майка ви не е променила нищо в стаята му. Онази, която сте споделяли с него. Настоявала е да не променяте нищо и е трябвало да спите в нея нощ след нощ — продължи той.
— Да — простена Джеръми.
— Но вие сте се страхували там и в гнева си сте взели нещо негово, нещо много лично, и сте го заровили в задния двор.
— Да — промълви журналистът, твърде развълнуван, за да каже нещо повече.
— Неговите брекети.
— Оооох! — проплака Джеръми и закри лицето си с ръце.
— Той ви обича, Тод, и знайте, че сега чувства покой. Не ви се сърди…
— Аааах! — изплака отново Джеръми, лицето му се изкриви още повече.
Нейт наблюдаваше съсредоточено сцената и мълчеше. Алвин от своя страна се смееше с глас.
— Този човек заслужава „Оскар“ — извика и вдигна високо чашата си.
— Беше доста добре, нали? — захили се Джеръми.
— Млъкнете най-после — каза Нейт, без да крие раздразнението си. — Ще говорите по време на рекламите.
— Както и да е — каза отново Алвин.
„Както и да е“ беше любимата му фраза.
Картината на екрана се разфокусира, после се върна към Даяна и Джеръми, отново седнали един срещу друг.
— И нищо от казаното от Тимъти Клосън не е истина, така ли? — попита тя.
— Нито дума — отвърна той. — Както знаете, името ми не е Тод, имам петима братя и слава богу, всичките са живи и здрави.
Водещата държеше химикалката над един бележник, сякаш се готвеше да си води записки.
— Тогава как го прави Клосън?
— Ето как, Даяна — започна Джеръми.
Алвин вдигна украсената си с няколко пиърсинга вежда.
— Как я нарече? Просто Даяна? Сякаш сте първи дружки?
— Млъкнете, за бога! — повиши тон Нейт, все по-ядосан.
Джеръми продължаваше от екрана:
— Действията на Клосън са вариация на онова, което хората правят от стотици години. Той е добър психолог, умее да разчита емоциите на човека пред себе си и да улавя подадени неволно от клиента знаци.
— Да, но той е толкова конкретен. Не само с вас, но и с другите си гости. Говори с имена. Как го прави?
Джеръми сви рамене.
— Той ме чу преди шоуто да говоря за брат си Маркъс. Измислих си въображаем брат и разказах на висок глас за него.
— И как тази информация стигна до ушите му?