— Метафората ти е добра.
— Надявах се да я забележиш.
— Разкажи ми за себе си. Какво те накара да станеш журналист?
През следващите минути той й разказа за годините в колежа, за плановете си да стане преподавател и за събитията, довели до журналистиката.
— Казваш, че имаш петима братя?
Той кимна.
— И петимата са по-възрастни от мен. Аз съм изтърсакът.
— Не мога да си го представя.
— Защо?
— Приличаш ми на единствено дете.
Той поклати глава.
— Колко жалко, че не си наследила гадателските способности на останалите в семейството!
Тя се усмихна и обърна поглед към прозореца. Загледа се в кръжащите над града червеноопашати ястреби и долепи длан до стъклото, наслаждавайки се на студения допир.
— Двеста четирийсет и седем.
— Моля? — погледна я объркано той.
— Толкова жени са посетили Дорис, за да разберат пола на бебетата си. Като дете ги гледах как идваха, сядаха в кухнята и чакаха. Странно, тогава ми се струваше, че всички изглеждат по един и същ начин: със сияещи очи и пламнало от вълнение лице. Старите жени казват, че кожата на бременните жени свети и мисля, че в това има зрънце истина. Помня, че тогава се молех тайничко да заприличам на тях, когато порасна. Дорис подхващаше разговор с всяка една, трябваше да се убеди, че наистина иска да знае какво ще бъде бебето й, после взимаше ръката й и изведнъж застиваше. Те спираха дори да дишат. След няколко секунди тя обявяваше прозрението си. — Лекси въздъхна леко. — Всеки път се оказваше права. Двеста четирийсет и седем жени и двеста четирийсет и седем верни предсказания. Дорис записва имената им и подробностите в една тетрадка, включително и датите на посещение. Ако искаш, можеш да я прегледаш. Пази я някъде в кухнята.
Джеръми се вгледа в нея. „Невъзможно — помисли си той. — Просто щастлива случайност. Добре, приемам го за достоверно, но все пак е случайност. И сигурно в тетрадката се намират само онези случаи, които е познала.“
— Знам какво си мислиш — каза Лекси, — но ако държиш, можеш да провериш всеки случай в болницата. Или да питаш жените. Питай, когото искаш в града и ще разбереш, че никога не е грешила. Уверявам те, че няма такъв случай. Дори и лекарите в областта признават, че има дарба за това.
— Не ти ли е минавало през ума, че може да познава човека, който прави ултразвук в болницата?
— Не е това — упорстваше тя.
— Откъде си толкова сигурна?
— Защото тогава престана да го прави. Когато тази технология най-после дойде и до нашия град. Хората вече не виждаха смисъл да идват при нея, защото можеха да получат и снимка на бебето си. Жените намаляха постепенно, останаха единици. Сега идват две-три на година, обикновено бременни от близките села, които нямат медицинска осигуровка. В днешно време дарбата й не се търси много.
— А другата й дарба? Да намира вода?
— Същата работа. В тази област нямат голяма нужда от вода. Цялата източна част на щата е върху огромен воден резервоар. Където и да копнеш, извира и можеш да си изкопаеш кладенец. Но там, където е отраснала, в Коб Каунти, Джорджия, фермерите са я търсели непрекъснато, особено през сухия период. Тогава тя е била на не повече от девет години, но всеки път е намирала вода.
— Интересно — отбеляза Джеръми.
— Както виждам, продължаваш да не вярваш.
Той се размърда неловко.
— Сигурен съм, че може да се намери обяснение. Винаги има такова.
— Значи не вярваш в магията, независимо от какъв вид е?
— Признавам си, че не вярвам.
— Това е тъжно — поклати глава тя. — Защото понякога магията съществува.
Той се усмихна.
— Е, може пък докато съм тук, да открия нещо, което ще промени мнението ми.
— Вече си го намерил. Но си прекалено упорит, за да го признаеш.
Те приключиха обяда си, Джеръми запали и колата заподскача надолу по Рикърс Хил, без да пропусне нито една дупка. Амортисьорите заскърцаха и запищяха и докато слязат, кокалчетата на ръцете му побеляха от стискане на волана.
Върнаха се по същия път. Когато стигнаха до гробището, Джеръми неволно вдигна поглед към Рикърс Хил. Въпреки разстоянието успя да определи мястото, където бе паркирал преди малко.
— Имаме ли време да погледнем още две места? Ще ми се да видя яхтклуба, фабриката за хартия и железопътната линия.