Джеръми беше прав, разбира се, и тя беше благодарна, че Рейчъл е до Родни. Тя умееше да го успокоява и Лекси отдавна си мислеше, че двамата са чудесна двойка. Но не знаеше как да му го каже, без да нарани чувствата му. Не можеше просто да му го изтърси, докато танцуват в таверната или седят на някоя маса в бара.
— Ако мислиш, че има място за притеснение, остави ме аз да говоря с него.
— Разчитах на това.
Лицето на Рейчъл светна, когато ги видя да приближават.
— Ехо, вие, двамата, здравейте! — изтича при тях и разтвори палтото на Лекси. — Костюмът ти е супер, Лекс.
— Благодаря — отвърна Лекси. — Ти също изглеждаш прекрасно.
Джеръми не каза нищо, наведе поглед и започна да изучава ноктите си, старателно избягвайки погледа на Родни. Настъпи неловка тишина. Двете жени се спогледаха и разбрала намека, Рейчъл се приближи към Джеръми.
— Я да видим какво става вътре, господин известен журналист! — изчурулика тя. — Сигурна съм, че само с появата си ще накараш сърцата на жените да пърхат цяла нощ.
Тя му се усмихна съблазнително и се обърна към приятелката си:
— Лекс, знам, че няма да ти е приятно, но може ли аз да го придружа до почетната маса? Кметът вече го чака.
— Разбира се — отвърна Лекси, доволна, че ще може да остане за минутка насаме с Родни. Тя се обърна към Джеръми и кимна: — Влез с нея. Ще те настигна след малко.
Рейчъл го хвана под ръка и преди той да се осъзнае, го поведе към входа.
— Бил ли си някога в южна плантация, скъпи? — попита го.
— Нямам търпение да огледам наоколо — отвърна Джеръми, питайки се, дали не са го хвърлили на вълците.
Лекси кимна на приятелката си и в отговор Рейчъл й намигна.
Лекси се обърна към Родни.
— Не е каквото си мислиш — започна, но той вдигна ръка да я спре.
— Виж, не е необходимо да ми даваш обяснения. Случвало се е и друг път, нали?
Тя разбра, че й намеква за господин Ренесанс, и първата й реакция беше да му каже, че греши и че този път няма да позволи чувствата да вземат връх, но си спомни, че вече му бе давала такова обещание. Беше му го заявила категорично, когато той я предупреди, че господин Ренесанс няма намерение да остава в града.
— Не знам какво да ти кажа, Родни — започна тя и се ядоса на виновната нотка в гласа си.
— Не е необходимо да казваш нещо.
И наистина не беше необходимо. Те не бяха двойка и никога не са били, но в душата й се зароди странното чувство, че наранява бивш съпруг с още незараснали от скорошния развод рани. Искаше й се да зареже този разговор и да влезе вътре, но едно гласче й напомни, че през последните две години е положила доста усилия да поддържа искрата жива, макар това да бе свързано по-скоро с чувството за сигурност и спокойствие, отколкото с романтични чувства, и му дължеше този разговор.
— Просто исках да ти кажа, че нямам търпение нещата да се нормализират и всичко да тръгне постарому — каза накрая.
— Аз също.
И двамата замълчаха за момент. Лекси му хвърли кос поглед. Искаше й се да се научи да изразява чувствата си с по-възвишени думи.
— Тази вечер Рейчъл изглежда прекрасно, нали? — подхвърли след малко.
Брадичката на Родни опря в гърдите му и когато вдигна глава, за пръв път тази вечер тя забеляза усмивката.
— Да, наистина.
— Знаеш ли дали продължава да излиза с Джим? — попита. Ставаше дума за човека от „Терминикс“, който почистваше домовете им от термити. Миналия уикенд ги бе видяла в зеления му камион с нарисувана огромна мравка. Пътуваха към „Грийнлийв“, явно отиваха на вечеря.
— Не, това отдавна приключи — отвърна той. — Срещнаха се само веднъж. Рейч ми каза, че камионът му вонял на дезинфектанти и цяла вечер кихала.
Въпреки напрежението Лекси се засмя.
— Това може да се случи само на Рейчъл.
— Джим е минало, но Рейч не се предава. Отново е на коня, както казват.
— Но ми се струва, че трябва да подбира конете си. Или поне да избягва онези с големи мравки по тях.
Той се засмя и закима, сякаш си мислеше същото. Погледите им се срещнаха. Лекси побърза да отмести очи и нервно прибра един кичур зад ухото си.
— Добре, Родни. Мисля, че трябва да влизам — каза.
— Разбирам — отвърна той.
— Ти няма ли да дойдеш?
— Не съм сигурен. Не мисля да оставам дълго. Още съм на повикване. Районът е прекалено голям за един човек, а в момента само Брус е на работа.