Джеръми не знаеше какво да каже. Не му бе минало през ума, че Дорис може да има проблеми със здравето.
Лекси забеляза притеснението му и се усмихна.
— Но й беше приятно, това е сигурно. И двете имахме възможност да видим хора, които не бяхме срещали напоследък.
— Аз пък си мислех, че всички се срещате всеки ден.
— Така е. Но всички работим и имаме време, колкото да се поздравим. Тази вечер беше хубава. — Тя вдигна поглед към него. — И Дорис беше права. Хората наистина те харесаха.
Той долови изненада в гласа й, пъхна ръце в джобовете и каза:
— Не знам защо се учудваш. Аз съм си такъв. Хората по принцип ме харесват.
Тя извъртя очи, но думите му не я ядосаха, прие ги като приятелска закачка. Скоро завиха покрай оградата и къщата се скри в мъглата.
— Хей, знам, че не е моя работа, но как успя да се оправиш с Родни?
Тя се поколеба за миг, после сви рамене.
— Прав си. Наистина не е твоя работа.
Той се вгледа в очите й, очаквайки да види усмивката й, но остана разочарован.
— Виж, попитах те по една-единствена причина. Исках да разбера дали не трябва да се измъкна от града под прикритието на нощта, за да не ми прекърши врата с голи ръце.
Това вече заслужи усмивката й.
— Бъди спокоен за врата си. И ако избягаш, да знаеш, че ще разбиеш сърцето на кмета. Не мисли, че всеки дошъл тук получава такова парти и ключ от града.
— И за мен този е първият. Обикновено получавам имейл, пълен с псувни.
Тя се засмя и той се наслади на мелодичния звук. На лунната светлина лицето й изглеждаше непроницаемо, но той си спомни колко оживено беше то, докато разговаряше със съгражданите си.
Те стигнаха до колата и Джеръми й отвори вратата. Докато влизаше, ръката й случайно докосна неговата и той се запита дали това беше отговор на неговото побутване по рамото, или бе несъзнателно. Затвори вратата след нея, заобиколи от другата страна и седна зад волана. Пъхна ключа в стартера, но преди да запали, се замисли.
— Какво има? — попита тя.
— Мислех си… — започна, но не довърши.
Тя кимна.
— Аз пък си помислих, че каза нещо.
— Ха-ха, много смешно. Помислих си… наистина… ще стане късно, но защо не дойдеш с мен до гробището?
— Да те пазя ли?
— Нещо такова.
Тя погледна часовника си. „Господи — каза си, — не бива да се съгласявам. Защо да ходя?“ Вече открехна вратата, като се съгласи да го придружи на вечерята, ако прекараше и следващите няколко часа с него, означаваше да я отвори широко. Беше убедена, че от това няма да излезе нищо добро, а и нямаше причина да приеме. Обаче думите сами излязоха от устата й:
— Но първо трябва да минем през къщи, за да облека нещо по-удобно.
— Разбира се. Абсолютно съм съгласен, че трябва да облечеш нещо по-удобно.
— Не се съмнявам — погледна го многозначително тя.
— Хей, недей да се заяждаш. — Той беше леко засегнат. — Не мисля, че се познаваме достатъчно, за да се заяждаме.
— Така си говоря.
— Това вече го знам.
— Тогава се подготви за следващия път. И искам да сме наясно. Не си въобразявай разни смешни неща за довечера.
— Не си въобразявам нищо смешно. Аз съм лишен от чувство за хумор.
— Знаеш какво имам предвид.
— Не знам — погледна я престорено невинно. — Какво имаш предвид?
— Просто карай и мълчи. Иначе ще променя решението си.
— Добре, добре — завъртя ключа Джеръми. — Боже, понякога си много упорита!
— Благодаря — отвърна тя. — Казвали са ми, че това е едно от най-привлекателните ми качества.
— Кой ти го е казвал?
— Наистина ли искаш да знаеш?
Таурусът пое по мъгливите улици. Жълтите светлини от уличните лампи правеха нощта да изглежда още по-тъмна. Скоро спряха пред дома й и Лекси отвори вратата.
— Изчакай ме тук — каза и прибра косата зад ушите си. — Връщам се след минута.
Той се усмихна и прие нервността й за добър знак.
— Имаш ли нужда от моя ключ, за да отвориш вратата? С удоволствие ще ти услужа.
— Не се мислете за толкова специален, господин Марш. Майка ми също получи ключ от града.
— Пак ли „господин Марш“? Тъкмо си мислех, че се разбираме толкова добре.
Тя излезе от колата и в желанието си последната дума да е нейна, побърза да затвори. Джеръми се засмя и си помисли, че двамата всъщност доста си приличат. Не можа да се въздържи, натисна бутона за сваляне на стъклото откъм нейната страна и извика: