— Обичаш ли спагети? — попита тя и прекъсна мислите му.
— Шегуваш ли се? Аз съм отгледан със спагети. Майка ми е италианка.
— Много добре — отвърна тя. — Защото съм запланувала спагети за вечеря.
— Тук ли ще вечеряме?
— Не виждам друг вариант — каза през рамо тя. — Нали каза, че нямаш пари?
Кухнята беше много малка. Тапетите на цветя бяха отлепени по ъглите, жълтата навремето боя по рамките на прозорците беше избеляла, шкафовете бяха надраскани, както и малката, боядисана с блажна боя маса под прозореца. На плота се виждаха пликовете с донесените от Лекси продукти. Тя бръкна в първата чанта и извади кутия „Чириъс“ и хляб. Повдигна се на пръсти да ги остави в шкафа и Джеръми зърна за миг голото място на кръста й.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита той прегракнало.
— Не, благодаря. Справих се — отвърна тя и се обърна към него. Дръпна блузата си надолу, пресегна се към другия плик и извади две глави лук и два големи буркана с домати. — Искаш ли да пийнеш нещо, докато оправя това? В хладилника има стекче бира, можеш да си вземеш.
Той я изгледа, изигравайки потрес.
— Имаш шест бири? Мислех, че не пиеш.
— Не пия.
— На непиещ човек стек бира може да нанесе сериозни щети. — Той поклати глава. — Ако не те познавах, щях да реша, че си планирала запой за уикенда.
Тя го прониза с поглед, но както и вчера, игривото пламъче се оказа по-силно от гнева.
— Това ще ми стигне за месец. Е, искаш ли бира или не?
Той се усмихна, доволен от познатата размяна на остроумия.
— Ще пийна една.
— Ще си я вземеш ли сам? Аз трябва да приготвя соса.
Джеръми отиде до хладилника и извади две бутилки. Отвори едната, но преди да отпие, отвори и втората, и я сложи пред нея. Тя я видя и вдигна недоумяващо рамене.
— Мразя да пия сам — обясни той.
Вдигна бутилката към нея и в отговор тя вдигна своята. Те чукнаха бутилките си мълчаливо. Лекси се облегна на плота и кръстоса крака.
— За твоя информация, искам да знаеш, че съм много добър с брадвата. Мога да сека дърва.
— Ще го имам предвид.
Той се усмихна.
— Откога имате тази къща?
— Баба и дядо са я купили веднага след Втората световна война. Тогава не е имало път до острова. Трябвало да шофираш през пясъка, за да се добереш дотук. В хола има снимки от онова време. Можеш да видиш как е изглеждало това място тогава.
— Имаш ли нещо против да погледна?
— Не, разбира се. Върви. Аз ще се оправя тук. Ако искаш да се изкъпеш преди вечеря, в дъното на коридора е стаята за гости. Банята е към нея.
Джеръми отиде в хола и разгледа старите снимки на залива. Докато обикаляше, видя куфара на Лекси върху дивана. След кратък миг на размисъл го взе и тръгна по коридора. Отляво видя просторна стая с голямо легло. Върху него имаше топла завивка. По всички стени се виждаха снимки на брега и на плажа. Той предположи, че това е нейната стая, и остави куфара й на прага. После влезе в стаята отсреща. Тук основната тема беше морската и сините завеси осигуряваха чудесен контраст с дървената маса и гардероба. Докато сваляше обувките и чорапите, Джеръми си помисли, че няма да му е лесно да заспи, като знае, че Лекси е от другата страна на коридора. Влезе в банята и застана пред мивката. Усещаше тънкия солен слой върху кожата си и след като се изми, плисна няколко шепи вода и на лицето. Веднага се почувства ободрен и побърза да се върне в кухнята. Тъжната мелодия от „Вчера“ на „Бийтълс“ се носеше от малкото радио на перваза на прозореца.
— Измисли ли с какво да ти помогна? — попита той и се огледа.
На масата видя купа за салата с нарязани домати и парченца маслини.
Лекси почистваше марулята. Обърна се към него и кимна към лука:
— Салатата е почти готова, но ако искаш, може да обелиш тези глави.
— Разбира се. Да ги нарежа ли?
— Не, благодаря. Само ги обели. В онова чекмедже ще намериш нож.
Джеръми бръкна в чекмеджето, извади нож за месо и се зае с лука. В първия момент, заслушани в музиката, двамата мълчаха. Лекси се опитваше да не обръща внимание на близостта му, но поглеждайки крадешком към него, не можа да не оцени вродената грация на движенията му, дългите крака, тесния таз, широките рамене и високите му скули.