Лекси дълго време не свали поглед от него.
— Защо ми разказваш всичко това?
Той отпи от бирата и отново зачовърка етикета й с нокът.
— Защото искам да знаеш в какво се въвличаш, ако решиш да бъдеш с мен.
Тя усети кръвта да се качва към лицето й. Поклати глава и отвърна поглед от него.
— Не казвай неща, които не мислиш.
— Защо смяташ, че не ги мисля?
Навън вятърът набираше сили и тя се заслуша в нежния звук на камбанките на верандата.
— Защото не ги мислиш. Няма как да мислиш така. Защото не е в твой стил и няма нищо общо с разказаното от теб — не се сдържа тя. — Ти и аз… сме различни, въпреки че не си го признаваш. Ти си там, а аз съм тук. Ти имаш голямо семейство и го виждаш често, аз си имам само Дорис и тя се нуждае от мен, особено сега, когато здравето й се влоши. Ти обичаш големия град, аз обичам провинцията. Ти обичаш работата си, аз също обичам моята библиотека. Ако ни се наложи да променим живота си, какво бихме избрали? — Затвори очи за момент. — Знам, че е възможно и хората го правят, но щом става дума за връзка, нещата наистина са трудни. Ти сам каза, че си се влюбил в Мария, защото сте имали еднаква ценностна система. Но тук един от нас трябва да се жертва заради другия. Аз не искам да се жертвам и не е честно да искам това от теб.
Тя сведе поглед. В стаята се възцари тишина, нарушавана само от тиктакането на часовника. Джеръми видя как тъгата гаси пламъка в прекрасните й очи и изведнъж се уплаши, че губи шанса си да бъде с нея. Пресегна се и я докосна леко по бузата, за да я накара да се обърне към него.
— Може би не го смятам за толкова голяма жертва — рече тихо. — Какво ще стане, ако ти кажа, че предпочитам да остана с теб, вместо да се върна към стария си живот?
Докосването му я разтърси като токов удар. Тя заговори рязко:
— На това ще отговоря, че тези два дни, прекарани с теб, бяха прекрасни. И запознанството ми с теб беше… невероятно преживяване. Искам да си мисля, че е имало начин нещата да се наредят. И че съм поласкана.
— Но не желаеш да опиташ?
Лекси поклати глава.
— Джеръми, аз…
— Остави — прекъсна я той. — Разбирам.
— Не — възрази тя, — не разбираш. Чу думите ми, но не слушаше добре. Разбира се, че искам нещата между нас да потръгнат. Ти си мил, интелигентен, чаровен… — За миг се поколеба: — Може би на моменти си прекалено напорист…
Въпреки напрежението той не можа да сдържи смеха си. Като подбираше внимателно думите си, Лекси продължи:
— Казвам ти го, защото тези два дни наистина бяха едни от най-хубавите в живота ми. Но аз също нося в себе си рани от миналото.
Тя му разказа набързо за господин Ренесанс. Когато свърши, лицето й потъмня от чувството за вина.
— Ето защо сега се опитвам да бъда по-практична. Не твърдя, че ще изчезнеш като него, но кажи ми честно, ще запазиш ли желанието да си с мен, ако то изисква да пътуваме непрекъснато от едното място до другото?
— Да — заяви твърдо той. — Повярвай ми, мога да се справя с това.
Отговорът му като че ли я натъжи.
— Сега мислиш така, но какво ще стане утре? Или след месец?
Вятърът навън виеше като побеснял, запращайки шепи пясък по стъклата на прозорците. Завесите се издуваха от проникващия през старите рамки вятър.
Джеръми не откъсваше поглед от Лекси. Нямаше съмнение, беше влюбен до уши.
— Лекси — започна с пресъхнала уста, — аз…
Усетила какво иска да й каже, тя вдигна ръка да го спре.
— Моля те, недей! — прошепна. — Не съм готова за това. Нека да оставим нещата дотук и да се насладим на вечерята. Искаш ли?
Поколеба се за момент, после остави внимателно бирата си на масата.
— Отивам да проверя докъде стигнахме и да приготвя лингуините.
Джеръми я проследи със свито сърце. Тя стана от дивана и тръгна към кухнята, но на прага спря за миг и се обърна към него:
— И искам да знаеш, че според мен бившата ти жена е постъпила отвратително. Изобщо не е толкова велика, колкото искаш да я изкараш. Човек не напуска съпруга си за такова нещо и фактът, че си запазил добри чувства към нея, ми говори, че тя е допуснала огромна грешка, като те е зарязала. Повярвай ми, аз знам какво е да си добър родител. Да имаш деца означава да се грижиш за тях, да ги възпитаваш, да ги обичаш и подкрепяш… Какво значение има с кого си прекарала една нощ, за да ги създадеш, и дали си ги носила в утробата си?