— Добре ли си? — прошепна в ухото й.
— Да, всичко е наред — отвърна тя.
— Какво правиш тук? Още е нощ.
— Не можах да спя, а и ако искаме да хванем ферибота, трябва вече да се обличаме.
Той кимна, въпреки че отговорът й не го удовлетвори.
— Сърдиш ли ми се?
— Не.
— Съжаляваш ли за онова, което стана между нас?
— Не — повтори тя, но не добави нищо повече.
Джеръми я притисна по-близо до себе си и се помъчи да й повярва.
— Виждам, че четеш тетрадката на баба си. Интересно четиво — смени темата. — Надявам се да имам време да я прегледам по-обстойно.
Лекси се усмихна.
— Почетох малко от нея. Тя ми връща много спомени.
— Какви?
Тя се поколеба за момент, после посочи отворената страница.
— Докато четеше, стигна ли до този случай?
— Не — поклати глава той.
— Прочети го.
Джеръми прочете набързо посочения пасаж. В много отношения беше като останалите. Първите имена на родителите, годините и месеца на забременяването. Предсказанието на Дорис беше, че бебето ще е момиче. Той изчете всичко и я погледна неразбиращо.
— Това не ти ли говори нещо? — попита го тя.
— Не знам какво ме питаш — вдигна вежди той.
— Имената Джим и Клеър? Нищо ли не ти напомнят?
— Не. — Той се вгледа в очите й — А трябва ли?
Лекси сведе поглед.
— Това са моите родители — каза тихо. — Баба е предсказала, че ще бъда момиче.
Джеръми сведе поглед към тетрадката.
— Ето за какво си мислех тази нощ — продължи тя. — С теб претендираме, че се познаваме, а ти не знаеш дори имената на родителите ми. Аз също не познавам твоите.
Той усети как стомахът му се свива.
— Това ли те притеснява? Че не се познаваме добре?
— Не — отвърна тя. — Притеснява ме, че не знам дали някога ще се опознаем.
Обърна се към него и обви ръце около врата му с такава нежност, че сърцето му се сви от неочаквана болка. Двамата останаха дълго притиснати един в друг. Бяха готови да останат така завинаги.
16.
— Това ли е твоят приятел? — попита Лекси и посочи дискретно към килията пред тях. Беше прекарала целия си живот в Бун Крийк, но до днес не бе имала възможността и привилегията да посети местния затвор.
Джеръми кимна и прошепна в ухото й:
— Обикновено не е такъв.
Рано сутринта те събраха багажа, заключиха вилата и с нежелание напуснаха вълшебния плаж. Но когато слязоха от ферибота и поеха с колата на Лекси към паркинга, телефонът на Джеръми най-после попадна в обхват и веднага загря от сигнали за съобщения. Нейт му бе оставил четири, всичките свързани с предстоящата среща; от Алвин имаше едно, съобщаваше му, че е арестуван. Лекси го остави при неговата кола, Джеръми запали и я последва към Бун Крийк, разтревожен за Алвин, но два пъти по-разтревожен за нея. Меланхоличното й настроение, в което я завари на зазоряване, не се промени през следващите няколко часа. Когато на ферибота сложи ръката си на раменете й, тя не се отдръпна, но остана мълчалива и загледана във водите на Памлико Саунд. Усмихваше се сдържано и не стисна ръката му, когато той взе нейната. Повече не спомена за отношенията им. Вместо това му разказа за десетките корабокрушения в залива и това му се стори странно и неуместно. Няколко пъти се опита да насочи разговора към по-сериозни неща, но тя или сменяше темата, или не отговаряше.
Междувременно Алвин „гниеше в затвора“ нещастен и кипящ от гняв. Изглеждаше — поне в очите на Лекси — че мястото му е точно там. С черна тениска на „Металика“, кожени панталони, кожено яке и колан с капси и мъниста, той гледаше с див поглед и зачервено от гняв лице.
— Що за скапан град е това? Кракери ли живеят тук? Изобщо има ли поне един нормален човек наблизо?
Започнал още с влизането на Джеръми и Лекси, той продължаваше да сипе думи все в тоя дух, стиснал с такава сила железните пръчки на решетката, че кокалчетата му бяха побелели.
— Ще ме изкарате ли оттук? — завърши най-после.
Застанал зад тях, Родни наблюдаваше сърдито сцената със скръстени ръце. Оплакванията на Алвин продължаваха вече осем часа и той беше престанал да му обръща внимание. Много повече го вълнуваха Лекси и Джеръми. Според Джед гражданчето не бе спало в стаята си, Лекси също снощи не си беше у дома. Можеше да се окаже съвпадение, но той не вярваше в съвпадения. Сигурно бяха прекарали нощта заедно. А това не беше добра новина.