— Сигурен съм, че ще измислим нещо — каза дипломатично Джеръми. Не искаше да дразни Родни. И без това го видя, че позеленя от гняв, когато се появиха с Лекси. — Кажи ми какво стана?
— Какво стана ли? — повтори Алвин и гласът му отново се извиси. Очите му горяха като на луд. — Искаш да знаеш какво стана? Ще ти кажа. Това място тук е пълна лудница, ето какво стана. Първо се изгубих, още докато се опитвах да намеря шантавия град. Карам си по магистралата, подминавам двете бензиностанции, както ми каза ти, и продължавам надясно, нали? И си карам, защото наоколо не се вижда нищо, което да прилича на град. Изведнъж се оказвам по средата на някакво блато и прекарвам там няколко часа. Откривам града чак към девет вечерта. И после се надявам някой да ме упъти към „Грийнлийв“. Изобщо не съм си представял, че ще се окаже толкова трудна работа. Защото нали разбираш — малък град, единствения хотел… Но отново се изгубвам. И то, след като съм слушал половин час глупостите на някакъв дърдорко при местната бензиностанция…
— Тъли — кимна разбиращо Джеръми.
— Какво?
— Онзи на бензиностанцията се казва Тъли.
— Добре, иска да е Тъли… И най-после се добирам до „Грийнлийв“. А там оня космат великан в никакъв случай не може да се нарече най-дружелюбният на света. Гледа ме злобно, връчва ми бележката ти и ме праща в някаква стая, пълна с мъртви животни…
— Всички стаи са такива.
— Супер! — изсумтя Алвин. — Както и да е. Теб те няма никакъв…
— Съжалявам, приятел.
— Ще ме оставиш ли да довърша? — извика операторът. — Та значи… прочитам бележката ти и следвам инструкциите, за да стигна до гробището. Отивам там навреме и виждам светлините. Знаеш ли, гледката е неповторима! И за пръв път през целия ден решавам, че си заслужава. Оттам влизам в една таверна, наречена „Лукилу“, за едно питие преди лягане. Това май е единственото работещо заведение вечер. Вътре заварвам само двама души и подхващам разговор с едно момиче на име Рейчъл. Всичко върви като по вода. Двамата се сближаваме и точно тогава влиза този приятел, оглежда ме, сякаш е глътнал таралеж… — Алвин кимна към Родни и заместник-шерифът се усмихна, без да показва зъбите си.
— Както и да е. Малко по-късно излизам, отивам към колата си и в същия момент този бабаит ми чука на прозореца, светва в лицето ми с фенерчето и ми нарежда да изляза навън. Питам го защо, а той си знае неговата: „излез от колата“. Започна да ме разпитва колко съм пил и дали трябва да сядам зад волана. Казвам му, че съм добре, че работя с теб, но накрая се оказвам заключен за цялата нощ. Сега ме изкарай оттук!
Лекси погледна през рамо:
— Така ли беше, Родни?
Той прочисти гърлото си.
— Абсолютно. Само дето забрави да спомене, че ме нарече глупак и ме заплаши, че ще ме подведе под отговорност за тормоз, ако не го пусна. Говореше толкова несвързано, че се изплаших да не е дрогиран и да стане агресивен. Прибрах го заради собствената му безопасност. А, нарече ме още и „тъпият Мистър Мускуло“.
— Защото ме тормозеше. Аз не съм направил нищо.
— Пиеш и караш.
— Две бири! Изпил съм две бири! — извика Алвин и очите му отново пламнаха като на маниак. — Провери при бармана. Той ще ти каже.
— Вече проверих и той ми каза, че си изпил седем — отвърна Родни.
— Лъже! — изрева операторът и погледна умолително към Джеръми. Хванал лицето си в ръце, той наистина изглеждаше зле зад дебелите решетки. — Изпих само две бири. Кълна се, Джеръми. Никога не шофирам пиян. Кълна се в библията на майка ми.
Джеръми и Лекси погледнаха към Родни.
— Просто си вършех работата — сви рамене той.
— Това ли ти е работата? — ревна Алвин. — Да арестуваш невинни граждани? Това е Америка, човече, не можеш да безчинстваш така. Да знаеш, че това не е краят. Когато приключа с теб, няма да искат да те вземат дори и за охрана в „Уолмарт“. Чуваш ли ме, мистър Мускуло? „Уолмарт“!
Без съмнение двамата си бяха разменяли подобни любезности през цялата нощ.
— Остави ме да говоря с Родни — прошепна на Джеръми Лекси.
Тя се отдалечи със заместник-шерифа. Алвин се умълча.
— Ще те измъкнем оттук — увери го Джеръми.
— Не бива да съм тук, разбираш ли?
— Разбирам. Но с тези обиди не си помагаш, приятел.