Лекси прекоси стаята.
— Рейчъл ми каза, че си си взела почивен ден, и реших да дойда да те видя.
— О, аз съм добре. Имах нужда от малко почивка, това е всичко. Но нали ми каза, че ще ходиш до вилата?
— И отидох — отвърна внучката й и приседна на края на леглото. — Но трябваше да се върна.
— Така ли?
— Джеръми се появи.
Дорис вдигна ръце, сякаш се предаваше.
— Не ме обвинявай. Не съм му казвала къде си. Нито съм го карала да те търси.
— Знам, знам — каза Лекси и стисна ръката й.
— Тогава как е разбрал къде да те търси?
Лекси сложи ръце в скута си.
— Онзи ден му разказах за вилата, явно сам се е досетил. Нямаш представа колко се изненадах, когато го видях да върви по брега.
Дорис се изправи леко в леглото и се вгледа внимателно във внучката си.
— Значи… двамата прекарахте нощта заедно във вилата?
Лекси кимна.
— И?
Лекси не отговори веднага, но след секунди устните й се разтегнаха в усмивка.
— Направих му от онзи доматен сос.
— О!
— Много му хареса. — Тя прокара ръка по косата си. — Връщам ти тетрадката. Оставих я в хола.
Дорис свали очилата си и избърса стъклата им с края на чаршафа.
— Това не обяснява защо си тук.
— Трябваше да докарам Джеръми. Един негов приятел от Ню Йорк — оператор — дойде да заснеме светлините. Тази нощ пак ще ходят да снимат.
— Как изглежда приятелят му?
Лекси се поколеба за момент, после вдигна рамене.
— Нещо средно между пънкар и член на рокерска банда, но иначе е… симпатяга.
И двете замълчаха за момент. Дорис се пресегна и хвана ръката й. Стисна я лекичко и се вгледа в лицето на внучката си.
— Ще ми кажеш ли защо наистина си тук?
— Не — отвърна Лекси, проследявайки с пръст шевовете по юргана. — Извинявай, но това е нещо, което трябва да реша сама.
Дорис кимна. Лекси си беше такава. Винаги искаше сама да се справя с трудностите. И тя се бе научила да не й противоречи.
17.
Застанал на верандата на „Хърбс“, Джеръми чакаше Алвин да приключи разговора с Рейчъл и поглеждаше нервно часовника. Приятелят му беше във вихъра си и доколкото можеше да види, младата жена не бързаше да се сбогува с него, което обикновено се смяташе за добър знак. Според него Рейчъл просто се опитваше да бъде любезна, обаче Алвин не разчиташе правилно сигналите. Но той по принцип не умееше да ги разчита.
Двамата на верандата най-после се разделиха и Алвин дойде при него с широка усмивка на лицето, сякаш забравил напълно за снощните си премеждия. И вероятно беше така.
— Видя ли това? — прошепна, когато се приближи достатъчно. — Мисля, че тя ме харесва.
— Че защо да не те харесва?
— Именно — съгласи се Алвин. — Човече, тя е страхотна. Толкова интересно говори! Акцентът й е… много секси.
— За теб всичко е секси.
— Не е вярно. Може да не са много, но някои неща не са секси.
Джеръми се усмихна.
— Може би ще я видиш довечера на танците. Ще имаме време да изкараме няколко танца, преди да отидем на гробището.
— Довечера ще има танци?
— Да. В старата фабрика за тютюн. Доколкото съм запознат, целият град ще е там. Няма начин тя да не дойде.
— Екстра! — Алвин потри доволно ръце и докато слизаше по стълбата, измърмори като че на себе си: — Странно, защо не ми спомена.
Рейчъл разсеяно подреждаше поръчките си и докато двамата нюйоркчани напускаха ресторанта, се замисли за новия гост.
Когато го видя да сяда до нея в „Лукилу“, го прие резервирано, но щом й спомена защо е в града и че е приятел на Джеръми, двамата заговориха и през следващия половин час той й разказваше за Ню Йорк. По думите му големият град беше истински рай. Тя му каза, че има желание един ден да отиде и да го види, и той веднага написа телефонния си номер на корицата на бележника й със заръката непременно да му се обади. Дори й обеща да й намери билети за шоуто на Реджис и Кели.
Жестът му я поласка, но тя беше наясно, че няма да му се обади. Не обичаше татуировките и въпреки че нямаше голям късмет с мъжете, си бе обещала никога да не излиза с мъж, който имаше повече обици на ухото си от нея. Но това не беше единствената причина да не проявява интерес към него. Трябваше да си признае, че Родни също имаше пръст в тази работа.