Сами си бяха шефове, изкарваха добри пари и бяха сбъднали момчешките си мечти — собствен бизнес с коли. Паоло съзнаваше, че са късметлии. Но брат му не виждаше по-далеч от следващата си ерекция.
Майкъл се върна с митническите декларации.
— Недей да губиш Наоко и Клои — подхвана го отново Паоло. — Джинджър не си заслужава жертвата. Никоя нова жена не си заслужава.
— Колко пъти да ти казвам. Не съм я докоснал с пръст, откакто се върна.
— Пак ще ти повторя. Обичай семейството си по начин, по който те заслужават. Престани да се правиш на жребец, както някога в Есекс.
— Не разбираш, нали?
— Обясни ми.
— Не искаш да ме чуеш.
— Давай.
— Добре — майките са първо майки, после жени — започна Майкъл.
Джинджър срещна погледа му и се усмихна, преди да се върне към работата си.
— С какво те привлича? — попита Майкъл. — Какво привлича мъжете?
— Не знам — отвърна Паоло. Не бе мислил за това.
— С крака, гърди, плът.
— Говориш как се избира жена или как се избира пиле? Точно като на щанда за пилешко.
— Стига де! Защо си падна по Джесика? Защото е мацка! Джесика е мацка!
Гърдите на Паоло се изпълниха с гордост. Вярно беше. Джесика беше страхотна мацка.
— Колата й се е счупила — предложи обяснението си Майкъл. — Ти си бил в таксито. Видял си я и си я харесал. Хайде де, признай си! — Майкъл леко смуши брат си и двамата се засмяха. — Така става. Винаги така става. Ако тежеше сто кила, дори нямаше да намалиш.
Паоло не можеше да го отрече. Беше доволен да чуе, че брат му смяташе Джесика за мацка при неговия опит с жените.
— И двамата сме на едно мнение с какво ни привличат — продължи Майкъл. — Но с какво ни задържат? С бебето. И обичта към него — тази голяма обич, най-голямата, любовта на живота ти. Не можеш да си представиш колко голяма е тази обич, Паоло, не подозираш каква обич бликва в теб, когато станеш баща. Затова оставаш. — Майкъл поклати глава. — Много по-лесно е да си тръгнеш, когато нямаш дете. Просто се махаш. Няма котва, нито верига. Но когато имаш дете, това е невъзможно.
— Хората го правят. Много мъже го правят. — Сети се за майката на Джесика, представи си я как пуши в скъпия си апартамент в „Сейнт Джон Ууд“, където нямаше деца да й правят лекета по килима или да нарушават спокойствието й, нито да напомнят за минаващите години. Джесика го беше завела веднъж, след като се бяха върнали от медения си месец. Това му стигаше. — Също и жени.
— Известно ми е — тихо проговори Майкъл. — Но не знам как. Никога няма да напусна Наоко и детето. Ще трябва те да ме напуснат.
Може би щеше да е различно, ако Джинджър беше родила. Тогава щеше да се наложи Наоко и Клои да се борят за сърцето му срещу Джинджър и нейното бебе. Но Джинджър не беше бременна.
„Фалшива тревога“ — беше обяснил Майкъл.
„Не — рече си Паоло. — Не беше фалшива тревога. Искало й се е.“
— Тя не може да стъпи на малкия пръст на Наоко по хубост — рече Паоло.
— Вярно е — съгласи се Майкъл.
— И не е толкова умна. И е доста по-стара.
— Спор няма.
— Тогава — защо се случи? Как можа да се случи? Не го разбирам.
Но брат му имаше отговор.
— Тя е мръсница. Ние, мъжете, обичаме точно това. Когато се стигне дотам. Това отключва удоволствието.
— Отключва удоволствието?
— Ние искаме жените да бъдат мръсници, — но не желаем майката на децата ни да бъде такава. Виж — не аз измислям правилата. С Джинджър един поглед ми е достатъчен, за да се превърна в Дядо Коледа.
Паоло изглеждаше объркан.
— Да пожелая да си изпразня чувала — поясни Майкъл.
— Но това не е честно! Не е честно към съпругата ти. Тя не заслужава това. Виж колко я нарани, колко болка й причини.
— Да — съгласи се Майкъл, избягвайки да погледне брат си в очите. — Тя заслужава повече. Точно затова се прибирам у дома след работа. Точно затова не прескачам до „Хилтън“ за няколко часа. Примерен съм, защото имам съпруга и дете. Но домът ми не е същият в последно време. Наоко все още отказва да спи с мен. Не и след… знаеш. Спим в отделни стаи. Аз съм в стаята за гости, а тя с детето — в старата ни спалня.