Тогава тя погледна нагоре, видя го и се усмихна. Винаги се радваше да го види, дори след толкова години.
— Джес? Може ли да поговорим за малко?
Но Джесика искаше да запознае Паоло с продавача на кухни и не след дълго тримата седяха и обсъждаха предимствата на различните видове дърво, гранит, плочки и кухненски уреди, докато не стана време човекът да отиде на следващата си среща.
В дъното на градината имаше барака, отчасти лятна къща, отчасти склад. Без да обръща внимание на протестите й — Джесика искаше да говори с майстора за кранчетата — Паоло я насочи към бараката.
— Кухнята ще стане много хубава — радваше се Джесика, а очите й блестяха от вълнение.
— Знам, Джес.
Тя загрижено сбърчи чело.
— Как сме с парите?
— Ако това искаш да знаеш, винаги можем да намерим пари.
Тя метна ръце през раменете му. Предприемачът подсвирна.
— Толкова си сладък!
Той я целуна бързо по устата.
— Просто искам да си щастлива.
Беше искрен. Ако новата къща щеше да я направи щастлива, все отнякъде щеше да намери пари. Ако тази нова кухня на стойност повече от дома на майка му и баща му, където бяха отгледали двама сина, беше онова, което й трябва, бе готов да подпише. Би дал на съпругата си всичко, което поиска. Но дълбоко в сърцето си се чудеше дали това не бе част от проблема.
Толкова сме свикнали да получаваме всичко, което поискаме, мислеше си. Всички ние. И не знаем как да се справим, когато не може да имаме нещо. Нещо, което желаем повече от всичко.
— Внимавай за стълбището. Боята още не е засъхнала.
— Ще внимавам.
Все още трябваше да говорят високо заради градинарите и техните резачки. Но не можеше да чака да останат сами. Искаше да й го покаже веднага. Нямаше време за губене.
Затова в лятната къща той й показа брошурата.
На корицата имаше цветна снимка на азиатско бебе, сгушено в нечии ръце. Женски ръце. В дъното се виждаше типичен азиатски пейзаж, извит покрив на будистки храм, зелени планини, потънали в мъгла.
„Осиновяване в Китай“, гласеше заглавието. Жълти букви на червен фон. Китайски цветове. Джесика придоби объркано изражение, после загрижено. Сякаш идеалният ден й бе безвъзвратно отнет.
— Какво е това? — попита, поклащайки глава. — Какво е това?!
Беше виждал съпругата си да разглежда толкова много лъскави брошури. За кухни, бани, спални и всякаква покъщнина. Легла, мивки, килими, пердета и столове. Но Паоло знаеше, че не от това се нуждаеха, за да превърнат къщата в дом.
Едно-единствено нещо можеше да го направи.
— Нали не искаш да повториш инвитрото? — попита Паоло.
— Методът инвитро е медицинска бомба със закъснител. — Джесика прелистваше брошурата „Осиновяване в Китай“.
Текстът беше изпъстрен с черно-бели снимки на изплашени китайски бебета, спящи китайски бебета, усмихнати китайски бебета. Красиви бебета. Джесика ги гледаше втренчено, като че ли бебетата бяха вид, с който не се беше сблъсквала досега.
— Известно ти е — рече Паоло, — че според мен това са пълни глупости.
Тя се обърна към него.
— О, откога стана такъв специалист? Смяташ, че ме е страх да опитам отново, но грешиш. Тази работа е опасна, Паоло. Проучванията сочат, че методът инвитро води след себе си висок риск от тумори. Че има голяма вероятност бебетата, родени по този метод, да са с тегло под нормата. Да не говорим за отражението върху горките нещастни жени. Знаеш ли изобщо нещо за връзката между метода инвитро и рака на гърдата?
Тонът й беше гневен, но имаше друго нещо и то по-скоро приличаше на страх. Той не искаше тя да се страхува. Искаше да преминат през изпитанието заедно.
— И аз съм чел тези статии — отвърна колкото се може по-внимателно. — Съжалявам, Джес, но продължавам да смятам, че не това е причината да не искаш да опиташ отново. Мислиш ли, че заченатите по естествен път бебета нямат проблеми? Боже господи! Всички в днешно време искат желязна застраховка! Всеки иска доживотна гаранция. А светът не е такъв.
Тя оброни глава и тъгата й бе на път да залее и двамата.
— За толкова жалка ли ме мислиш?
— Стига, Джес! Знаеш, че не е вярно. Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
— Мислиш, о, горката жена е станала госпожа. Какъв е смисълът на живота й без дете? Дай й бебе, за да миряса. Каквото и да е бебе ще свърши работа.