— Отдаден баща на трудно и капризно потомство от дъщери — усмихна се той.
— Този път няма да ти е лесно — пошегува се Джесика.
— Като говорим за амплоа… — добави Кат.
Всички се засмяха, но Меган се замисли доколко киното можеше да повтори живота. Колкото и да го обичаше, знаеше, че баща им винаги се стряскаше от онова, което той наричаше „момичешки работи“. Колкото и да ги обичаше, дъщерите на Джак винаги си оставаха загадка за него.
Кат беше напътствала първо Джесика, после Меган през джунглата на съзряването. Вероятно баща им си нямаше понятие, че Джесика е направила аборт на шестнайсет, нито че Меган взимаше противозачатъчни на същата възраст. Дори сега в очите му се четеше тих ужас, когато се появи проблемът с ендометриозата на Джесика или прееклампсията на Меган. Меган съжаляваше баща си. Един баща не се превръща в майка само защото майката е избягала.
— „Малки жени“ — повтори Джесика и всички вдигнаха чашите за шампанско, макар че в тази на Меган имаше сок от праскови. — Ще стане хубав филм.
— Ще стане страхотен — обади се Кат.
— Разбий ги, татко! — включи се Меган.
Бяха само четиримата. Без гаджета, без съпрузи — което всъщност означаваше без Паоло, понеже единствено Джесика имаше истински партньор. Паоло обаче с радост си остана вкъщи. Когато сестрите и баща им се събираха, винаги се чувстваше като натрапник в частен клуб, за който нямаше членска карта.
— Как е новата къща, Джеси? — поинтересува се баща им.
— С пет бани — отвърна тя и всички се разшумяха. Абсурдният брой на баните винаги беше първото нещо, към което тя се чувстваше задължена да привлече вниманието. — Хубаво е да се махна от града. По-чисто е, по-зелено и по-безопасно.
— Обзалагам се, че и хората са по-дружелюбни — предположи баща й. — Ще имаш повече време за себе си.
Джесика побърза да се съгласи, въпреки че изобщо не беше истина.
След преместването откри, че предградията се пукаха по шевовете от надути майки — всички тези жени с титлата „госпожа“ пред името си, изпълнили биологичното си предназначение, които живееха чрез малките си подопечни. В действителност й липсваха сестрите й, Наоко, Клои и градът.
Ако се усмихнеше на някое детенце в парка или на улицата в предградието, самодоволните майки се държаха, сякаш се кани да отвлече детето им. Джесика тайно съжаляваше, че напусна старата си къща, предишния си живот, Наоко и Клои. Наоко разбираше, че никога не би наранила дете. Наоко знаеше, че тя обича децата. Наоко беше наясно, че това е само невинна усмивка.
— Трябва да пишкам — съобщи Меган. — Веднага.
Тя се измъкна от стола и почти в същия миг чу как бутилката с шампанско се разби в пода.
Погледна в дъното на ресторанта и видя Кърк.
Беше зяпнал корема й.
Когато излязоха от ресторанта, той чакаше на улицата.
— Искаш ли да се оправя с този тип? — Кат попита Меган. — Мили боже, та той работи за мен! Ще го ритам по задника чак до пустошта.
— Аз ще се оправя с него — отвърна Меган. — Излъгах, като казах, че е никой.
Те впериха очи в нея, после в младия австралиец.
— Нали не е… бащата? — попита Джесика. — Той е, нали? Той е бащата!
Кат я хвана за ръката, изведнъж разбрала.
— Хайде, Джес.
Баща им стоеше на бордюра и махаше на едно черно такси с жълта светлина, блажено несведущ за тези момичешки работи. Таксито отби и Меган целуна сестрите и баща си за довиждане. Те я оставиха с неохота, Кат обеща да се обади на другия ден, Джесика продължаваше да гледа Кърк и подсети Меган, че ще я придружи на следващите изследвания. Когато таксито потегли, Меган забеляза, че стои до нея.
— Откъде познавам този мъж? — попита.
— Баща ми е актьор — отвърна студено Меган, наежена от малко обидния му опит да води лек разговор. За какъв се взема? За гадже? — Откъде те познавам?
Той се усмихна широко, сякаш тя се опитваше да се пошегува с него.
— Хитро. Искаш ли да изпием по питие някъде? На съседната улица има бар.
— Без барове — отхвърли предложението Меган и покровителствено поглади корема си. — Никакви тълпи, цигарен дим и алкохол.
Той кимна.
— Глупава идея. Извинявай. Тогава какво?
Тя сви рамене.
— Можеш да ме изпратиш до колата.