Изглеждаше съкрушен.
— Добре.
Тръгнаха към колата на Меган и през цялото време той вървеше малко встрани, като че ли се боеше да не я докосне.
— Дали бебето…
Тя се засмя, искрено развеселена, после въздъхна.
— Е твое?
Стана му неудобно.
— Извинявай.
— Ей, имаш правото да попиташ — усмихна се Меган. — Няма нищо. Да, бебето е твое… Кърк, нали?
Шегуваше ли се? Все пак не бе забравила как се казва. Не можеше да познае кога се шегува и кога говори съвсем сериозно.
— Кърк. Да. Но защо не ми каза?
Тя отбягна погледа му.
— Нямах адреса ти. Нито номера ти.
— Дадох ти номера си!
Погледна го, този път някак отбранително.
— Да, но не можах да го намеря.
Той помисли малко.
— Майко мила, бременна си! В кой месец? Шести?
Предположението си го биваше. Меган се впечатли. Сигурно беше прекарал известно време около жени. Може би беше женен или разведен. Или пък имаше сестри. Или не му беше за пръв път.
— Трийсет и първа седмица. Шест месеца и малко отгоре.
Той се вторачи в корема й и притеснено сбърчи вежда. Не, като се замислеше, май не му се бе случвало преди. Беше поразен от разкритието. И тя му влизаше в положението. Ако не си поразен пред лицето на това всекидневно чудо, тогава никога няма да изпиташ подобно чувство.
— Наред ли е всичко с бременността? — попита той.
Меган го погледа косо.
— Какво те интересува?
Той подсвирна.
— Защото носиш моя син — отвърна тихо.
Тя се усмихна. Хубав беше, негодникът. И имаше добро сърце. Обяснимо беше защо бе пожелала да легне с него.
— Момиче е.
— Момиче? Момиче! — Никога не бе предполагал, че първото му дете ще бъде момиченце. Той се усмихна и кимна, осъзнал, че идеята му харесва. Момиченце!
— Тогава носиш дъщеря ми.
Меган спря и го погледна. Още не бе сигурна какво трябваше да бъде отношението й към този мъж. Но в момента нещо като крайно раздразнение изглеждаше подходящо.
— И какво от това? — попита.
Той трепна.
— Искам да кажа… Наистина, какво от това? Ще се ожениш ли за мен? И ще ме направиш почтена жена?
Той я погледна, сякаш наистина го обмисляше. За миг Меган се притесни, че ще коленичи пред нея.
— Ти това ли искаш?
— Не! Господи! — Тя отстъпи на две крачки от него. — Не си съвсем подходящ за съпруг.
— Нищо не знаеш за мен.
— Вярно. Не знам нищо за теб. Освен че имаш навика да сваляш момичета по купони.
Кърк изви вежда.
— Може би сега е подходящото време да ме опознаеш. Като ще раждаш нашето дете…
— Не се обиждай, Кърк, но няма смисъл. Ти си момче… скейтбордистче?
— През живота си не съм имал скейтборд.
— Спортен тип. Обигран с жените. Пораснал си донякъде, но все още момичетата и сексът са основното ти занимание. Сигурно искаш нещо повече от живота от това да учиш затлъстели туристи да се гмуркат.
Стана му приятно.
— Все пак ме помниш.
— Какво има за помнене? Беше само една нощ. Дори и толкова не беше. Мимолетно въргаляне върху палтата в спалнята, ако не ме лъже паметта.
— Не се дръж гадно. През цялото време си мислех за теб. В Сидни. Във Филипините. Не спирах да мисля за теб. Ти влезе под кожата ми. У теб има нещо различно.
— Поласкана съм. — Гласът на Меган бе отривист. — Но ти наистина не ме познаваш. И аз теб. Оценявам това, че искаш да постъпиш почтено. Честно. Мило е, че още не си се юрнал и не си поискал ДНК тест. Само че аз мога да се справя сама. Със сестрите ми. Не ми трябва мъж, който търси с какво да запълни празнотата в живота си. Това е колата ми.
Тя натисна дистанционното и светлините примигнаха два пъти.
— Просто искам да съм част от това.
Как да му го обясни? Той искаше да си играят на щастливо семейство. А тя дори не знаеше дали изобщо щеше да има семейство. Скоро можеше са остане сам-сама.
— Чуй ме, Кърк, за да бъда докрай честна с теб, трябва да ти кажа, че не знам дали това бебе ще оживее.
Ръката й беше върху дръжката на колата. Но не я отваряше. Наблюдаваше всички онези емоции, с които живееше всеки ден — страх, несигурност, отказ да повярваш — да се изписват на хубавото му лице.
— Дали ще оживее? Какво значи това?