Меган с ужас си помисли как ще гледа дете на това място.
Обхвана я нарастващо чувство на срам, докато носеше дъщеря си към новия й дом, непосредствено следвана от Кърк и Джесика. И отново я обхвана онова смазващо чувство на провал. Винаги беше чувствала, че е господар на живота си. А сега като че ли най-накрая животът й завинаги бе поел юздите в свои ръце.
Меган положи все така спящата Попи в креватчето. Джесика целуна пръстите си и докосна с тях мъничката вежда на бебето.
— Поздравявам ви — прошепна с развълнуван глас. — Съвършена е. Тя е вашето драгоценно съкровище.
После си тръгна.
Погледаха известно време как Попи спи и Меган не можа да сдържи усмивката си. Бебето се чувстваше тук като у дома си. Само на три седмици, с теглото на малка риба, тя имаше вид, сякаш е собственик на апартамента. Меган и Кърк се измъкнаха на пръсти от стаята.
— Надявам се не възразяваш, че дойдох неканен — каза той. — Обадих се в интензивното и сестрите ми казаха, че Попи се прибира вкъщи днес.
— Няма нищо. Но може би за в бъдеще ще се обаждаш, преди да дойдеш?
— Разбира се.
Тя опита да се усмихне.
— Искам да кажа, не е като да сме женени.
— Не. — Той се поколеба. — Но ти трябва да разбереш.
— Какво има за разбиране?
— Искам да бъда част от живота на това бебе. Искам да ви помагам, с каквото мога. И… аз я обичам. Това е всичко. Обичам нашата дъщеря. Тя е страхотна, не мислиш ли? Прекрасна е! Истински малък боец. Тя се справи много добре. И двете се справихте много добре.
— Колко смешно! Човек може да обича едно бебе, без да го познава. Но не и възрастен. Не можеш да обичаш възрастен, ако не го познаваш, нали? Дори не можеш да го харесваш кой знае колко.
— Говориш за нас, нали? — Той се усмихна. — Искаш да кажеш, че не ме познаваш.
Гледаше безизразното й лице. Колко далечни и отчуждени са те, мислеше си. Жените, с които си спал в друго време и на друго място. Няма нищо по-непознато от старите ни любовници. Но имаше нещо, което Меган не разбираше. Между тях още не беше свършило.
— Ами тогава може би е време да започнеш да ме опознаваш — рече той.
— И защо?
— Защото имаме дете и ти си сам-сама.
Тя го изгледа.
— Не съм сама, приятелче. Да не си посмял да го кажеш отново. Не ми трябва съжалението на някакъв сервитьор на четиричасов работен ден. Освен това те познавам достатъчно добре — застаряващ сърфист, който иска да си поиграе на щастливо семейство, защото се е отегчил и преситил от всичко.
— Не съм сърфист. Водолаз съм. И какво? Мислиш, че не чета в теб като в отворена книга?
Меган изсумтя от изненада. Какъв наглец!
— Давай, да те видя!
Кърк скръсти ръце и я премери с очи.
— Най-малкото дете, разглезено от останалите в семейството. Отличничка в училище, взема си изпитите с едно щракане на пръстите. После първият сериозен приятел на малката принцеса й разбива сърцето.
— Среща един тип на някакво парти — продължи тя. — Пийнала си е малко повече — типично за лекарите стажанти. И забременява.
— Среща един тип на парти. Ляга си с него, защото е хубавец.
— Не се заблуждавай. Той просто е на подходящото място в подходящото време.
— Хубаво. Но може би той има в себе си повече живец от всичките темерути в медицинската академия.
— Ти изобщо не ги познаваш.
— След девет месеца — не, те са само осем, нали? — тя се оказва самотна майка в „Хакни“. И познай какво? Малката принцеса открива, че е отхапала повече, отколкото може да сдъвче.
— О, майната ти!
— Не, майната ти на теб!
От съседната стая прозвуча странно пронизително мяукане — тъничко, но постоянно, настойчиво и животинско, като далечен шум от резачка.
Меган и Кърк се спогледаха.
И тогава се сетиха, че бебето им плаче.
— Децата те размекват — обясни Майкъл на Джесика, докато гледаха как Клои се клатушка през стаята като малък пияница. — Осъзнаваш, че не можеш да си позволиш да умреш. Трябва да си до това малко същество, което си създал. Обаче в същото време нищо друго не е в състояние така да те приземи и да те накара да разбереш, че си смъртен, както собственото ти дете. Бъдещето принадлежи на нея, не на теб. И разбираш — за първи път в живота си, — че разполагаш с ограничено време. Животът те държи като заложник. Не можеш да умреш, но знаеш, че един ден ще се случи.