Клои беше с памперс и фланелка. Държеше в юмручето си омазан с конфитюр диск, който вкара в портативен DVD плеър върху дивана. Появи се голям червен автобус, наречен „Бийп“, който лъкатушеше по яркозелени хълмове, мигаше с фарове — неговите клепачи — и се усмихваше с широка шантава усмивка. Зазвуча старата детска песничка „Колелата на автобуса“. Клои започна да се клатушка наляво и надясно.
Джесика си помисли, че това беше най-големият вододел, който разделяше света на две — не на богати и бедни, стари и млади, а на хора с деца и бездетни.
— Танцуват още преди да са проходили — поклати невярващо глава Майкъл, докато наблюдаваше танца на дъщеря си. — Дори още преди да могат да пълзят. Не е ли странно? Танцуването е основен човешки инстинкт. Основен като яденето или спането. Желанието да танцуваш.
Имаше период, в който Джесика не можеше да понася присъствието на Майкъл. Мисълта, че е наранил Наоко и е застрашил щастието на Клои, я вбесяваше. Но дълбоко в себе си Джесика беше простила на девера си, въпреки че не беше нейна работа да му прощава.
Прости му не защото знаеше, че винаги я бе харесвал, нито понеже той явно много се стараеше да оправи отношенията си с Наоко, нито заради нешлифования му чар, който винаги беше на максимум в присъствието на Джесика. Не, тя прости на Майкъл, защото без съмнение бе влюбен в дъщеря си. Мъж, който обича детето си както Майкъл — Клои, не може да бъде лош, нали?
Паоло и Наоко влязоха в стаята, понесли сребърни подноси с малки чаши еспресо и от онези малки твърди италиански бисквити, към които братята бяха пристрастени.
— Каква е тази невъзможна миризма? — намръщи се Паоло и помаха с ръка пред лицето си.
Всички обърнаха погледи към Клои.
Тя се бе облегнала на дивана, блажено несъзнаваща противната смрад, която се разнасяше от нея, и се люлееше напред-назад под звуците на „Колелата на автобуса“. Вдигна левия си крак от пода, докато пелената й бавно започна да се пълни, и продължи ритмичния си танц.
Четиримата възрастни се смяха, докато не ги заболяха коремите.
— Ама че забавно бебе! — възкликна Майкъл, вдигна я във въздуха и лепна една целувка на невъзмутимото лице на Клои. Очите й не се отлепиха от автобуса. — Невероятно забавно бебе!
Когато се качиха в колата, за да потеглят към голямата си пуста къща, Джесика и Паоло поседяха смълчани. Той я изчакваше да намери думите. Накрая тя проговори:
— Ти имаш само мен.
— Това е всичко, което някога съм искал — отвърна Паоло.
Глава 18
Влезе в кабинета със срамежлива усмивка — едър мъж с бавна и непринудена грация в движенията.
Изглеждаше различно от другите мъже, които посещаваха кабинета на Меган и не просто защото в квартал, където бирените коремчета и нездравият тен бяха правило. Той беше в по-добра форма от повечето от тях. Различен го правеха старомодната му вежливост и галантните му маниери, почти непознати по тези улици.
Боксьорът.
— С кого ще се биеш този път? — попита Меган.
— С едно мексиканче. С обещаващ старт. Гледах филмите му. — Меган вече беше наясно — гледал е опонента си на видео. — Добър техничен боксьор, не кибритлия. Необичайно за мексиканец. Обикновено са смесица от двете.
— Изглежда опасен.
Същата срамежлива усмивка.
— Ще видим.
— Дъщеря ти ще дойде ли да те гледа? Шарлът?
— Шарлът? Не, ще остане с мама.
Боксьорът беше самотен баща. Съпругата му, също пациентка на кабинетите, ги беше напуснала. Имаше друг съпруг и друго бебе на път. За Шарлът се грижеше боксьорът, а докато тренираше — майка му. Без бабите тук щеше да е квартал от сираци.
Боксьорът беше длъжен да минава на цялостен преглед при Меган преди всеки мач. След последния мач Меган откри следи от кръв в урината му, което бе признак на вътрешни наранявания на бъбреците. Тя нямаше друг избор, освен да го отбележи в медицинския му картон и да го спре от боксиране. Въпреки че бе горчиво разочарован, той го прие безропотно като поредния тежък удар на съдбата. Повечето й пациенти, ако не станеше тяхното, начаса започваха да я заливат с гневни и заплашителни тиради. Но не и боксьорът.
Този път му измери кръвното налягане, направи тест за СПИН, прегледа очните му дъна. Вслушваше се за нарушения в говора или за аритмия. После му подаде пластмасова епруветка.