Не че на жените им харесваше да правят свирки. За разлика от другия секс, с проникването, никога няма да ги чуеш да се оплакват, че е свършило твърде бързо.
— О, тази свирка беше малко кратка!
Никога не сте го чували, нали?
Когато беше момче, свирката беше подарък. Сега, когато беше мъж, тя му се струваше като подаяние. Какво се бе променило? Увеличаването на свирките можеше да се обясни със страха от забременяване, защото тийнейджърките от кварталите на Сидни изпитваха неподправен ужас от забременяване, за разлика от зрелите независими жени, които познаваше сега, с техните спирали, песари и хапчета „на следващата сутрин“.
Може би свирката се бе превърнала в разменна монета, в застраховка, в гаранция, че ще останеш, във власт на жената над теб. Ако една жена може да го направи за теб, защо ще я напускаш? Има ли нещо по-хубаво от това?
Той докосна косата на жената, която бе клекнала пред него. Тя беше от Пърт, от две години в Лондон след период на скитане, и се готвеше да се върне в Австралия към истинския си живот.
Беше седяла в „Мама-сан“ в компания на доста почерпени приятели, рожден ден май, и еднаквият им акцент даде зелена светлина на разговора към отскачането до един работещ до късно бар и накрая в неговото жилище.
Телефонът иззвъня и тя вдигна очи към него, ококори ги и го загледа втренчено. Много от тях го правеха по време на свирка. Зрителният контакт често пъти предизвикваше… о, мили Боже! Кърк се задъха. Явно действаше. Но телефонът продължи да звъни и го осени мисълта, че няма кой да му се обажда в този час на нощта.
Секретарят изщрака и той чу гласа на Меган. Беше разстроена — осъзна с тревога. Нещо лошо се бе случило.
— Извинявам се, че те безпокоя… Имам нужда от помощта ти… ако може да дойдеш… Попи… ако чуеш това съобщение…
Той грабна слушалката.
— Меган? Какво? Добре. Добре. Ще дойда, разбра ли? Идвам веднага.
Той тресна слушалката и се отскубна от клекналото пред него момиче. Тя продължаваше да го гледа, но сега със студена ярост в присвитите си очи.
— Уговаряш си среща с някаква кучка, докато членът ти е в устата ми?
— Извинявай. Трябва да вървя. Дъщеря ми.
Меган отвори вратата по халат. Приличаше на ходещ мъртвец. От единствената спалня Кърк чу гневния рев на Попи.
— Не знаех кого другиго да помоля. Не мога да моля сестрите си. И бездруго правят твърде много. А и е доста късно. Колко е часът?
— Не знам.
Имаше нещо в плача на Попи, от което кожата му настръхна.
— Какво й е?
— Не престава — обясни Меган. — Нахранена е, оригнала се е, суха е, носих я на ръце.
— Да не е болна?
— Няма температура. Здрава е като биче. — Меган изморено поклати глава. — Не спира да плаче. Аз съм лекар, нали? Би трябвало да разбера какво й е.
— Е да, но си и жена. Винаги съм харесвал това в теб.
Кърк отиде в спалнята. Невероятно как малко същество като Попи можеше да вдига такъв шум или да изразява толкова силен гняв. Малкото й личице беше сгърчено от ярост, почти лилаво като от апоплектичен удар и обляно в сълзи. Той я вдигна и почувства топлината й през спалното чувалче, долови уханието на бебешка кожа.
Засмя се и очите му се напълниха със сълзи. Толкова я обичаше! Не бе подозирал, че е способен на такава чиста безусловна любов. Неговата дъщеря. Неговата дъщеричка.
Тя изпищя в ухото му.
Меган беше на прага.
— Искаш ли чаша чай или нещо друго?
— Чаша чай ще ми дойде добре. Искаш ли да ти кажа какво й е според мен?
— Какво?
— Ами тя е бебе. Това е всичко. Това е единственият проблем. — Той поглади Попи по гърба. Ухаеше на мляко и бебешки сапун. — Мисля също, че се преуморяваш.
Меган се загърна по-плътно с халата.
— Ще донеса чая.
Кърк подържа дъщеря си пред очите си, вглеждайки се в нея през пелената от сълзи с широка признателна усмивка на лицето си. Попи се превръщаше в безспорна красавица, след като мършавото, прилично на зародиш лице след раждането отстъпи пред пухкавия образ на истинско бебе, само извивки, окръжности и пухкава плът.
Но дори когато не беше хубава, за него тя си бе хубава. Гушна я близо до себе си. Неговото красиво момиченце.
Беше топла като грейка с вода, нова като утрешния ден. Трябваше да внимава да не я стиска прекалено силно, защото още бе много малка. Но едва се удържа да обвие ръце около нея и да повярва, че ще останат така завинаги, защото тя събуждаше у него такава яростна любов и потребност да я защитава.