Вероятно я притисна твърде силно. Защото когато Меган влезе в стаята с две чаши чай, Попи пръдна като страдащ от газове моряк в петък вечер — голямо, силно изпускане на газове, което беше заглушено от пелената. После заспа на мига.
Кърк и Меган се спогледаха и прихнаха. После Меган сложи пръст на устните му.
— За Бога, недей да я будиш!
Кърк нежно целуна бебето по бузката. Как можеше нещо да бъде толкова ново и толкова съвършено? Той я положи в средата на креватчето.
— Благодаря — прошепна Меган.
— Тя расте.
— Като гледам, след месец ще й омалеят дрешките за недоносено и ще й стават онези за новородено. Сладките дрешки, които Кат й купи.
— Ще бъде страхотно.
— Ще бъде най-хубавото нещо на света.
Отидоха в кухнята да пият чай, като оставиха вратата на спалнята леко открехната. Бебето обаче спеше дълбоко. После чаят свърши и те само седяха, вслушвайки се в нощта. Толкова беше късно, че дори улиците на „Хакни“ най-после бяха притихнали.
— Ами… — започна Кърк и се подготви да си ходи.
Меган се изправи с него и придърпа яката на халата си.
Отново постави пръст на устните му.
— Има твоята уста.
— Нима?
— Да. Много е широка. Затова може да вдига такъв шум.
Кърк допря връхчетата на пръстите си до брадичката на Меган.
— Но има твоята брадичка. Упорита. И твоите очи.
Докосна слепоочията й и почувства твърдата извивка на скулите.
— На нищо не приличам — каза Меган.
Тя се отдръпна. Не това. Не искаше това от него. Искаше да му покаже признателността си, че дойде посред нощ, и да му покаже, че бяха свързани — завинаги. Но не това. Не го искаше.
— Напротив. Красива си.
— Не го казвай. Моля те. Не казвай неща, които не са верни.
Притесняваше се за тялото си. Сякаш отново беше тийнейджърка. Освен че сега, вместо шини на зъбите и акне имаше белег, разделящ тялото й на две, който никога нямаше да изчезне, и разранени безполезни зърна, които пулсираха на болезнено твърди гърди, тези гърди, които бяха странни, непознати и тежки, а коремът още беше издут там, където преди беше бебето.
— Красива си, Меган. За мен винаги ще бъдеш.
— Не, моля ти се. Виж ме на какво приличам.
Тя отгърна халата си, смъкна леко долнището на пижамата и предпазливо повдигна тениската си. Белегът от раждането още беше синкаво-червеникав. Той отстъпи назад и го проследи с пръст, без да го докосва.
— Оттук е излязла дъщеря ни — каза той. — Не е грозно.
Меган оброни глава. Искаше той да остане. Но не търсеше това в него.
— Толкова съм уморена — каза.
— Да поспим тогава. — Той внимателно дръпна надолу тениската й. — И тримата.
Тя остави халата да се смъкне на пода, а той се съблече в полумрака на спалнята, вслушвайки се в дишането на дъщеря им. Отпусна се на леглото. Тя се бе обърнала с гръб към него, но не възрази, когато той се сгуши зад нея.
— Толкова съм уморена.
— Заспивай тогава.
— Може би сутринта…
— Не бързам за никъде.
Той я прегърна и докато се гушеха един в друг, тя почувства топлината на друго човешко тяло и когато великолепното одеяло на съня най-сетне се спусна над уморените им кости, Меган се предаде.
Част трета
Най-естественото нещо
Глава 19
Когато Кат беше на дванайсет, Джеси на осем, а изтърсакът Меган — голямо четиригодишно момиченце, беше решено, че момичетата ще живеят с майка си.
Решението не беше взето от Оливия, нито от Джак, а еднолично от Кат, самостоятелно и без да се допита.
В годината, след като майка им ги напусна, положението вкъщи се бе влошило. Сигурно парите в домакинството не стигаха и баща им работеше през цялото време — макар че след години Кат виждаше как хората понякога използваха работата като претекст да не си бъдат вкъщи, затова може би проблемът не беше в парите.
Новата бавачка, тромава руса мома от Хамбург, не можеше да се справи с тях и не знаеше откъде да започне. А изведнъж и трите се нуждаеха от помощ.
Кат таеше силен гняв, който не можеше да обясни, Меган пак беше започнала да се напикава в леглото, а Джеси бе станала ревлива и все нареждаше, че иска всичко да бъде като преди. Кат също го искаше.