Обаче знаеше, че никога няма да изостави живота, който създаваше. Никога нямаше да бъде толкова жестока, себична или студена.
Не съм такъв човек, помисли си Кат.
Там беше проблемът според Рори.
Някога жената е раждала от първия мъж в живота си. Но в днешно време бе по-вероятно да роди от последния мъж, когото срещне.
Ясно е защо раждането на дете от първия срещнат мъж може да причини най-различни проблеми, свързани предимно с нещата, които жената пропуска.
Образование. Кариера. Секс за забавление. Много секс с различни мъже. И онези безценни моменти, когато знаеш, че си млад, свободен и без грижи на този свят. Да гледаш изгрева на слънцето на плаж в Тайланд, да шофираш из Париж в отворена спортна кола, да се будиш от шума на вълните през отворения ти прозорец в Карибите… дори ако тази хипотетична жена никога не е правила тези неща, поне имаше възможността да го стори.
Но човек не може да сложи детско столче в отворена спортна кола. Просто не става.
Знаеше как детето променя живота ти. Майка му непрекъснато му го напомняше, когато се роди Джейк — животът вече не ти принадлежи.
Опитваше се да го окуражи. Но от устата й звучеше като доживотна присъда.
Така че не му представляваше трудност да разбере защо съвременните жени не искаха бебе от първия срещнат мъж. Но дали не прекаляваха? Ами проблемите, когато родят от последния срещнат мъж?
Късни първескини, така ги наричаха — жени, които заобикаляха първата си любов и бременността, колежанското си увлечение, романсите от почивките и офиса, клубове и барове. Жените, които се наслаждаваха на петнайсет години и повече свободен живот и си оставяха малко прозорче за бебе, мимолетните десет години на плодовитост.
Бяха завършили образованието си, имаха кариера и бяха се наслаждавали на много секс. А сега бяха готови за бебе, докато майката природа още им позволяваше.
Ала имаше един проблем — много от добрите мъже, да не говорим за най-подходящия, вече ги нямаше. Несъмнено последният мъж носеше риск, както и първият. Рори се притесняваше за късните първескини. Притесняваше се, че не са толкова умни, колкото си мислеха. Късните първескини бяха като хора, които се втурват да купуват подаръци в последния момент преди Коледа. Просто няма особено голям избор.
Ами самият той? Беше ли любовта на живота за Кат или просто някакъв мъж, който се бе оказал на пътя й? Така не биваше да създаваш нов живот. И все пак не знаеше как да й откаже, нито дали да сподели с нея съмненията си.
Не можеш да кажеш на жената, която обичаш, че не си сигурен дали искаш дете от нея.
Не беше естествено.
— Никоя не се чука като за последно както отегчената домакиня — разправяше Майкъл на Паоло. — Помисли си. Децата са пораснали или порастват. Старецът е заспал пред телевизора. И изведнъж тя си помисля: „Защо ли се лишавам? Ходя на фитнес. — Такова е мисленето й, нали? — Спазвам диетата на Аткинс. Млада съм още. Имам си своите нужди.“
— И тогава се появяваш ти — вметна Паоло.
— Да, появявам се аз — съгласи се Майкъл с натежал от примирение глас. В крайна сметка не беше устискал да държи ръцете си далече от Джинджър. В крайна сметка беше я върнал на работа за нещо повече от вдигане на телефона и изпращане на данъчни декларации по пощата. Майкъл, можеше да устои на всичко, освен на наемната работна ръка.
Брат ми, зависимият, рече си с тъга Паоло. Майкъл си мислеше, че се владее, но Паоло виждаше, че случаят отдавна не беше такъв. Пристрастяването беше взело връх. Паоло най-накрая проумя, че не преследването на забавление движеше Майкъл. Беше преследване на нещо ново, на жена, която не беше съпругата му.
Забавлението нямаше нищо общо.
Паоло знаеше, че Майкъл и Джинджър се измъкваха по-рано от работа и отскачаха до близкия „Хилтън“, като закъсненията им вкъщи биваха оправдавани с тежкия трафик, довършване на нещо спешно в работата или изобщо не даваха обяснения.
Паоло се чувстваше потиснат, когато си помислеше как се съвокупляват в стерилната бизнесобстановка, с малките пакетчета чай и кафе, пренебрегнатата дъска за гладене на панталони, завряна нелепо в ъгъла, табелката „Не безпокойте“, която държеше камериерката далеч. Паоло можеше да усети вината и разкаянието на брат си, но то беше погребано под дебел слой от старото му мъжкарско перчене.
Майкъл си въобразяваше, че ще му се размине.