— Какво правиш тук? — смутено изрече Джесика.
Кат разклати торбичка с кифли.
— Същото като теб. Храня патиците.
Джесика събра нещата на Попи — ръкавички колкото кибритена кутийка, вълнена шапка с животински ушички, шише — и понесе бебето, а Кат пое празната количка.
— Чао, Попи — сбогува се жената, която първа заговори Джесика. — Слушай майка си.
Кат погледна Джесика.
И Джесика притисна Попи по-близо.
Седнаха в далечния край на езерото на една олющена пейка, кифлите и патиците си бяха отишли, а Попи спеше в ръцете на Джесика. Над водата долиташе далечният смях на майките от „Съни Вю“.
— Знаеш ли, подложих се на оплождане по метода инвитро — сподели Кат. — Лекарят го препоръча заради възрастта ми. Възрастта ми! Рори е почти с петнайсет години по-стар от мен.
Джесика изучаваше спящото лице на Попи. Не каза нищо.
— Както и да е — продължи Кат. — Беше като… знам ли — бягане с препятствия. Всички тези препятствия, Джес! Инжекции, ехографии. — Тя поклати глава. — Настроението ти се мени с всеки полъх на вятъра. Цялото това време, всички тези препятствия, без да знаеш дали ще се получи.
— Знам какво е, Кат. Изпитала съм го.
— Разбира се. Знам много добре.
Джесика се загледа към другия бряг на езерото, сякаш унесена в мечти, всъщност, без да я слуша. Кат говореше все по-бързо. Искаше да й олекне. Да го сподели. Да приключи.
— Поставиха в мен два оплодени ембриона.
— Значи Рори отново е в действие.
— Да, Рори отново е в действие.
— Хубаво, винаги съм го харесвала.
— Сега трябва да чакам две седмици, най-дългите в живота ми.
— И сега си бременна.
Гласът на Джесика беше спокоен и равен с едва забележимо загатване за ирония. Не беше въпрос.
Кат погледна сестра си и й се прииска да я прегърне, да я попита знае ли колко много е обичана.
На Кат й се струваше, че Меган се носеше безпроблемно през живота и приемаше с лекота всичко — развода на родителите си, училището, момчетата и мъжете. Дори следродилната депресия на най-малката й сестра или изтощението, или каквото беше там, изчезна, след като Кърк се премести при нея.
Но Джесика, мислеше си Кат — от самото начало на Джесика й беше много трудно. Кат се изчерви от срам, защото в момента я нараняваше още повече.
— А сега съм бременна, Джес.
Джесика се засмя и това изплаши Кат.
— Знаеш ли откъде разбрах? Понеже никога нямаше да биеш целия този път от „Ийст Енд“, ако не се бе получило.
Кат въздъхна, сякаш бе задържала дъха си минути наред. Може би нямаше да е толкова зле все пак.
— Исках да кажа първо на теб, Джес. — Тя стисна ръката на сестра си. Чувстваше се свободна да го направи. — Дори Рори още не знае.
Джесика се намръщи на Попи и кимна. После погледна сестра си, изчаквайки я да продължи. Но Кат нямаше какво друго да каже.
— Не очаквах, че ще се получи — каза със съзнанието, че вече плещи глупости. — След всичките препятствия. Рори се подложи на операцията само за да може да го направи с ръка. Шансовете бяха нищожни, още от самото начало. По-малко от трийсет процента. — Тя сви безпомощно рамене. — Това е чудо. Никога не съм очаквала, че ще споходи точно мен.
— Смешна работа — изрече Джесика, вече без да се смее. — Защото, когато се подложих на метода инвитро, никога не ми хрумна, че няма да се получи.
— О, Джеси! Не искам да се чувстваш зле заради това бебе.
Джесика хвана ръцете на сестра си.
— Честито, Кат! И ти благодаря, че мислиш за мен. — Тя се засмя и завъртя нагоре очи. — Не се притеснявай. Няма да изперкам. Няма да побеснея. Не ти завиждам. Не съм тъжна. Е, може би мъничко. Естествено е. Но се радвам за теб. От теб ще излезе добра майка.
— Не съм сигурна, че Рори го иска — сподели Кат.
Искаше сестра й да знае — не всичко е идеално. Не си мисли, че всичко е идеално! Притесняваше се за пари, за жилище. Но най-голямата й тревога беше бащата на бебето. Не е идеално.
— Рори ще бъде добър баща — замислено каза Джесика, докато обхождаше с показалец контурите на устата на Попи.
— Той е като Паоло. Обича децата.
Кат с благодарност прие ролята на човек, който се нуждае от успокояване, насърчена да излее сърцето си.
— Обаче ми се струва, че го прави само заради мен. Не знам, Джес. Може да стане голяма каша.