— Кажи ми къде е фургонът, мое дете? — запита меко Делейни.
Детето седна по турски. Повдигна шапката си и я намести по-солидно върху главата си.
— Зная къде е той — заяви с тържествен тон.
— Добре, ясно — каза Делейни, който с мъка преодоляваше нетърпението си. — Къде е тогава?
— А моята награда? — се осведоми хлапето, като вдигна внезапно глава, за да изгледа коменданта.
— Виж, моето момче — намеси се Брадфорд, който изглеждаше измъчен — ясно е, че не знаеш мястото, където се намира фургонът. Ще си навлечеш неприятности, ако губиш времето на господата.
— Зная много добре къде е той, — потвърди малкият спокойно — но няма да кажа, преди да съм получил наградата.
— Хайде, малкия, не си играй с нас! — извика Делейни с по-малко любезен тон. — Ако знаеш нещо, кажи го! Баща ти има право! Можеш да си навлечеш сериозни неприятности, ако ни караш да си губим времето.
— Той е скрит в една каравана — подхвърли малкият.
— Вижте, — каза Брадфорд — ние вече сме говорили за това стотици пъти. Ти знаеш толкова добре, както и аз…
— Една минута, господин Брадфорд — прекъсна го Делейни. — Ако желаете, аз ще го разпитам. — Той се обърна към детето. — Какво те кара да вярваш, че фургонът е скрит в една каравана, моето момче?
— Видях го — отвърна детето. — Те са поставили две големи метални греди под пода на караваната, за да не падне фургонът.
— Кои са „те“?
— Типовете, които са го откраднали!
Делейни и Купър се изгледаха. Делейни изглеждаше достатъчно заинтригуван.
— Ти действително ли видя фургона?
Детето поклати утвърдително глава, после свивайки вежди, свали шапката си.
— Това наистина държи хладно, — каза сериозно — но тревата бързо се затопля. — То изпразни шапката си. — Трябва да се сменя постоянно тревата, за да може това да служи за нещо.
И то повтори полезната операция.
— Ти къде видя фургона? — повтори Делейни сухо.
Детето продължаваше да скубе трева, за да си напълни шапката.
— Чуваш ли какво те питам? — запита грубо Делейни.
— Какво? — попита детето, което прекъсна своята работа, за да вдигне носа си към Делейни.
— Татко каза, че полицията няма да иска да ми даде наградата — забеляза то — Той каза, че сигурно ще иска да я запази за себе си.
Брадфорд изглеждаше много притеснен.
— Никога не съм ти казвал това — протестира той живо. — Не те ли е срам да лъжеш?
Детето изгледа баща си и подсвирна продължително, издавайки звук, подобен на разпарящо се платно.
— И таз добра! — извика то. — Ти даже ми каза, че ако разкажа, че фургонът е скрит в една каравана, полицията ще си въобрази, че ти си този, който го е откраднал. Каза ми също, че всички ченгета са били гангстери.
— Добре, добре — промърмори Купър. — Не ни пука какво е казал баща ти. Къде е фургонът?
Лекичко, с безкрайни предпазни мерки, детето се наведе над шапката и потопи главата си, нахлупвайки своя шедьовър до уши.
— Няма да ви кажа преди да съм си получил наградата — обяви то, изправяйки се.
Изгледа полицейския лейтенант право в очите.
— А! Така ли си мислиш? Е, добре, ще видим! — измърмори Купър, чието изражение се втвърди. — Вие и двамата ще дойдете с нас, ако ни карате да си губим времето…
— Остави на мен! — каза миролюбиво Делейни.
Приклекна до детето.
— Слушай ме добре, малкия — каза той. — Всяка личност, която ни представи полезни сведения за фургона, ще бъде възнаградена. Не е важно кой ще бъде. Ако твоите сведения допринесат да намерим фургона, ти ще получиш наградата.
Детето заизследва лицето на коменданта в продължение на доста секунди.
— Честна дума!
Комендантът поклати утвърдително глава.
— Честна дума!
— Вие няма да дадете наградата на татко? Вие ще я дадете на мен?
— Лично на теб.
— Пет хиляди долара?
— Точно така.
Детето се замисли продължително, а двамата мъже дебнеха реакциите му.
— Това да не е шега? — повтори то, наблюдавайки коменданта. — Ще ми дадете ли наградата, ако проговоря?
Комендантът потвърди с широка усмивка, изпълнена с възможно най-голяма сериозност.
— Не се шегувам, момчето ми. Армията има само една дума.
Детето потъна в размишленията.
— Добре! Е, добре! Ще ви кажа всичко! — завърши то. — Те са четирима: трима мъже и една жена. Двама от мъжете прекараха целия ден в караваната. Излязоха от нея късно вечерта. Зная номера на тяхната кола. Казаха ми, че отиват в Стаг Лейк, но това не е вярно. Поеха пътя, който води за националния, а това не е пътя към Стаг Лейк. Това е бяла каравана със син покрив. — То извади от джоба си оръфан бележник и откъсна един лист.