На повърхността, където ти живееш, съществуват ли затворени самоанихилиращи пространства, Робърт? Ние тук винаги сме нащрек за критично широки пространства, описани с тунел във формата на бутилка, които позволяват влизане, но не и изход, тъй като изходният тунел би нарушил критичното разстояние, което го отделя от входния. Понякога ги наричаме гърло на бутилка, понякога кутиени каньони, в зависимост дали обемът им е цилиндричен или правоъгълен. Има и различни други видове капани, от които винаги трябва да се пазим. Теренът, през който минаваме, се променя непрекъснато. Ех, ако можеше да бъде равномерен! Ние сме като онези пионери, за които ми разказваше, които пътували по огромните равнини с каруците си. Само че ние пътуваме през земята, а не по нея. Понякога намираме лесен път, което за нас представлява огромна равнина, друг път се сблъскваме с планини — издигащи се в различни посоки неравни кристалинни повърхнини, които трябва да бъдат заобиколени. Понякога има празни пространства, които трябва да бъдат избегнати, а друг път намираме еквивалента на тресавище — райони, които не са празни, но и не са достатъчно плътни, за да ни позволят да направим тунел, без той да се срути наоколо ни. Обикновено ние говорим за твърда материя, но всъщност тя се среща рядко. Обикновено околностите ни са във вискозно състояние и тази вискозност съществува в обхвата на твърди, отделни, здраво свързани помежду си частици от една страна, достатъчно стабилни, че да бъдат приети за вечни, въздух (или както ние бихме казали пространство, защото нас химическите съставки на онзи газ, който изпълва празните пространства между частиците не ни интересуват…) и вода — друга опасност, тъй като тя не задържа тунел или по-скоро тунелът не оставя следа в нея. Следователно е много важно да знаеш къде си бил, за да можеш да прецениш накъде да се насочиш. Това е като значението на основната линия. Един червей, попаднал във вода, колкото и да се опитва да направи прав тунел, за да достигне до брега, обикновено се движи в кръг и то в доста тесен кръг, така че не може да си позволи голяма скорост, за да порасне и да продължи. И затова той умира. Изглежда това е едно от свойствата, еднакви за нашите два различни вида — способността да се удавиш.
Моля те разкажи ми за вашите самоанихилационни пространства, Робърт, ако имате такива. В отговор на предишния ти въпрос, не, ние нямаме войни, нито пък физически конфликти от какъвто и да било вид, тъй като ние можем да убием противника си, но само с цената на собствения си живот. От време на време някои червеи се разяряват или полудяват достатъчно много, за да направят подобно нещо, но то не е чак толкова голям проблем, какъвто за вас изглежда е войната. И благодаря ти, че ми обясни „загриженост“. Да, тя ръководи нашия живот точно както става при вас.
Телепатичният разговор като че ли носи чувство на искреност между разговарящите, макар някои изрази да са неясни, докато се намери подобие (ако такова съществува) за съответната дума. Така че аз знам, нека да кажем по интуиция, че ти ми разказваш своята истина, независимо колко умопобъркващи и противни на здравия разум изглеждат нещата, които ми казваш.
Робърт, ти си много странно същество от моя гледна точка. И живееш при условия, които аз намирам за неразбираеми. Това е истина. Но аз също така знам, че духовно ние си приличаме. И това е най-важното. Аз вярвам, че всички разумни същества са братя и че те се търсят, за да се намерят.
Добре дошъл, братко!
Много е хубаво и това, че се оказа, че и двамата сме се специализирали в създаването на естетически произведения. Може би ще имаме възможност да си поговорим професионално.
Ако разбирам правилно определението ти за зрение, ние сме слепи червеи. Така се раждаме, но знаем за слепотата си към светлинния спектър, защото в сънищата си червеят може да види формите, които дълбае слепешком, когато е буден. Може би червеите някога са притежавали зрение. Ние „виждаме“ чрез вибрациите, които изпращаме и получаваме. По същия начин и разговаряме помежду си, разбира се. Нашият начин на слушане е също и форма на виждане, защото по време на разговора ние получаваме достатъчна представа за настроението и изражението на лицето на събеседника си, неговото поведение и така нататък. Но ние не притежаваме специфични органи за приемане на светлинни изображения като вас, вероятно защото нямаме какво да видим — само стените тунели, но и там няма какво да се види, защото ти си прилепнал изцяло към него.
И макар да е така, и аз да съм един сляп червей, потомък на безброй поколения слепи червеи, все пак аз твърдя, че виждам нещата почти по същия начин като теб, окъпани в светлина и притежаващи форма, мекота и цвят. Ние вярваме, че зрението е вътрешно и неотменно сетиво на всички разумни същества и че визуално-светлинната слепота или „невиждането“ почти няма нищо общо с това. Моят приятел Клаус вероятно би нарекъл виждането трансцендентна функция. Ние сме слепи, но така или иначе виждаме и не знаем как става това или дори как го правим.