И дали напредъка в знанията, познанието, науката, метафизиката, философията — само между нас двамата — е чак пък толкова важен? Ти самият ми каза, че вашата наука, от личната ти гледна точка (а с каква друга гледна точка може да се сравнява?) не е направила нищо, въпреки абсурдните си достижения. Ти самият ми каза, че във вашия свят продуктите на науката са послужили главно, за да навредят, да разрушават вашето ежедневно сетивно съществуване. Ти самият казваш, че храната се влошава с всяка изминала година, че жизненото ви пространство е претъпкано със съществуването на твърде много други същества и че това се дължи главно на технологиите, произтичащи от научните достижения, които правят всичко това възможно.
Робърт, аз съм сигурен, че може да се направи нещо за ограничаване напредването на науките и унищожаването на технологиите. И все пак хората и червеите „откриват“ и „доказват“ съществуването на телепатията и разумните чужди раси от неизказан брой години. Затова, защо е необходимо ние с теб да се занимаваме отново с всичко това пред някаква аудитория, която никога, още от създаването на световете, не е вярвала истински в нищо друго, освен в онова, което може да провери със собствените си сетива? (Прав съм, нали?)
Не, ти си имаш своята работа, а аз моята, така че не се занимавай с това. Нека просто се радваме на изключителните мигове, които се удават само на нас, и по черведяволите Истината, каквато и да би била тя. Просто ми разкажи каквото си спомняш от пътните бележки на нашите теоретици, а аз ще ти разкажа за нашите и ще се посмеем здравата. Остави останалите, не се съветвай с никого, просто ми разказвай онова, което знаеш. Разкажи ми за какво си говорят умниците в твоя свят, какво мислиш, че всъщност става във вселената, какво е душата и какво е изкуството, макар да знаеш, че всъщност не знаеш дори и малкото, което се знае. И аз ще направя същото.
Интерференцията става все по-лоша и твоя сигнал е значително по-слаб. Независимо от това, мисля, че успях да разбера по-голямата част от онова, което ми съобщи по спешност. Ако това е вярно, то представлява едно виждане за нашия свят, което никой от нас не е и предполагал.
Ти ми казваш, че сред вас е възприето и също така доказано, че има много светове, всеки групиран с други около звезда, всяка звезда част от звездно струпване, което ти наричаш галактика. Галактическата група звезди съществува в изолирана област на нищото на общо основание. После ти отбелязваш, че самите галактики са групирани във вселени (как сте успели вие, хората, да откриете такива работи?), които от своя страна са част от по-големи общности. По-нататък ти отбелязваш, че всяка от тези вселени е в положение на разширяване от въображаем първичен център, както тунелите на червеите се разпростират от централното Ядро в нашия свят. Каза ми, че това разширение на вселената може да бъде доказано, без каквото и да било съмнение.
Освен това ти се разпростря доста по теорията за непрекъснатото съзидание, като обратна на теорията за големия взрив (и за двете ти скромно отрече някакво реално познание) и предложи (не чак толкова скромно) собствената си сборна теза.
В заключение на това, ти направи следните заключения: Вселената се разширява. Разширението обаче не е безкрайно. Частите на вселената не се отдалечават вечно от центъра й. В известен момент, на границата или в краищата на разширяващата се вселена, материята и енергията се разрушават — свършват — превръщат се в нищо, в онова, което са били първоначално.
Междувременно, непрекъснато се създава материя. Откъде се създава тя, питаш ти. Тя е разпръсната равномерно по целия обем на вселената, който обем обаче непрекъснато се увеличава, така ли? Ти не мислиш така и си готов да изслушаш други мнения.
Нито пък мислиш, че материята се създава отново в центъра на вселената, в един безкраен цикъл на съзидание и унищожение. Ти отричаш това, защото то не се връзва с твоята теория, но също така и защото интуитивно ти се струва твърде формално, статично. Едно мнение, което изключва квантовата теория, изключва Неопределеността и използва безкрайността само в известен смисъл. Ти също го отричаш и по естетически съображения, защото от твоя гледна точка на тази схема й липсва красота.
Добре, ще приема това.
Ти чувстваш, че нещо се разширява в нищо, но усещаш, че макар и временно, между двете трябва да съществува равновесие. Ти мислиш, че самия фронт на взривната вълна, зад който се намира взривяващата се вселена и пред който е нищото, по своята същност е една връзка, познаваема зона, район със собствена и странна стабилност. Това е областта, където се извършват едновременно съзиданието и унищожението.