— Скъпи ми приятелю — прекъсна ме Клаус. — Не си прави труда да продължаваш. Трябва да ти кажа, че всяко по-нататъшно предположение в тази посока е безсмислено, тъй като то трупа една върху друга все по-невероятни хипотези. Не знаеш ли, че цялата наука и математика на червеите, с която мога да твърдя, че съм запознат до известна степен, никога не е успяла да установи със сигурност съществуването на повърхност на нашия собствен свят? Затова ние говорим за нея като за реална повърхност.
— Това не значи, че някъде другаде не може да съществува повърхност — настоях аз.
— Разбира се, че не. Всичко е възможно, включително и съществуването някъде на червеи, които живеят като изяждат собствените си опашки. Възможно, но толкова недоказуемо, че просто губи значение. Ако искаме да водим разумен спор, дори и на хипотетична основа, той трябва да бъде на базата на законите на природата. Такива, каквито ги познаваме, а не каквито бихме искали да си въобразим.
— Мисля, че ти започваш да говориш твърде умно и свято — казах му аз. — Защо, дявол да го вземе, червей такъв, ние винаги приемаме, че нашият свят има повърхност, макар да не знаем къде е тя. Не можем да я открием никога, с изключение на мига на проникване/завършек, когато това вече няма никакво значение.
— Трансформацията, която се извършва върху истинската повърхност и която ние наричаме проникване/завършек или „бета“, по-вероятно не е доказателство за съществуването на реална повърхност на нашия свят. Във всекидневния си живот ние приемаме, че нашия свят има повърхност. Това е необходима психологическа конструкция (макар да съм длъжен да подчертая, че тя е изкуствена), за да бъде възможно да се определя посоката на тунела на червея. Но философите вече не вярват в съществуването на реална повърхност.
— Това е ново за мен — казах аз. — Тогава в какво вярват?
— Последната тенденция е да се приеме, че нашият свят има псевдоповърхност, понякога наричана въображаема повърхност. Това е много полезно схващане, защото математически псевдоповърхността трябва да съществува, независимо дали реалната съществува или не. Така тя служи при решаването на някои от математическите функции.
— Не виждам разликата между псевдоповърхността ти и истинската повърхност — настоях аз. — Не наричаш ли едно и също нещо с различни имена?
— В никакъв случай. Терминът псевдоповърхност се използва за изразяване на неопределеността.
— Нищо не разбирам — ядосах се аз.
— Виждаш ли, момчето ми, повърхността е псевдоповърхност или П/П и тя е неопределена, защото не можеш да я изследваш експериментално, тъй като такова изследване включва завършек на изследователя, когато той проникне през недоловимата псевдоповърхност. Ако разбираш за какво говоря.
Във вибрациите на Клаус имаше някаква надутост, когато ми предаваше това. Той нарича сам себе си Трансцедентален Прагматик. Но аз мисля, че просто доста хитро извърта концепциите си. Понякога си мисля, че когато Клаус се разпростира по темите на някои от предметите на собственото си познание, то няма буквално нищо за разбиране. Това са просто стари червееви тунели, ако използвам нашия жаргон за нещо, което има форма, но няма съдържание.
Все пак Клаус е признат философ-мислител и щом той не може да приеме моето предположение като постулат, от който да екстраполира, то по всяка вероятност не бих могъл да постигна това с никой друг, като изключвам, разбира се, онези, които биха повярвали във всичко, но към които нямам намерения да се обръщам.
— Ти просто си един инат и не искаш даже да обмислиш моята концепция — казах му аз. — Повърхността е нещо необходимо. За Червебога, червей, ние прекарваме живота си в копане на тунели, а ти се опитваш да ми кажеш, че те са въображаеми!
— А ти някога да си виждал повърхността на червеев тунел? — извибрира спокойно Клаус.
— Добре де, разбира се, че не съм я виждал отвън. Невъзможно е за един червей да попадне на тунел, без да завърши. Всеки го знае! Но всеки червей знае много добре, дявол да го вземе, че той се намира в тунел и че тунелът, в който се намира, има повърхност.
— Това, разбира се, е общоприетата максима, че щом червеят си е в тунела, всичко на този свят е наред — продължи Клаус с дразнещо упорство. — Ние можем да правим каквито си пожелаем умозаключения, но докато доказателствата са косвени, а не експериментални, не можем да твърдим нищо със сигурност. Признавам, че някои косвени доказателства са доста твърди, както казал философът, когато се ударил в повърхността на кристала, който според теорията му не би трябвало да съществува.