Аз му отвърнах с една много кратка одобрителна вибрация. Това бе един стар виц и аз го бях чувал много пъти преди.
— Нека оставим абсолютната истина на мира за момент и да си представим, че неопределената псевдоповърхност съществува някъде като реална повърхност — продължи Клаус. — Ти искаш от мен да си представя, че във Вселената има обекти с известни размери, нали така? Е, това не е чак толкова трудно. Но ти освен това искаш да си представя материални, триизмерни същества като нас, които живеят на тази повърхност.
— Това е идеята.
— Добре — каза меко (но със зле прикрити иронични вибрационни обертонове) Клаус. — Тогава това наистина трябва да са твърде странни същества. Твоите същества, живеейки на повърхността, би трябвало да са в положението на червей, изложен на пробив в тунела не само за мига, който е достатъчен да доведе до завършек всеки от нас, а непрекъснато!
— Защо ние просто да не измислим един особен закон, който да твърди точно това? — предложих аз.
— Че с каква цел? — попита Клаус. — Предположението може да бъде както смешно, така и поучително, но какъв е смисълът да създаваме една неоснователна фантазия, която се противопоставя на целия ни опит по отношение на действителния свят? Това същество от повърхността, което ти искаш да хипотетизираме, скъпо мое момче, би могло да живее само в съответствие със закони, които (след като не съществува необходимост дори да ги обмисляме) могат да бъдат приети като каприз, фриволност и дори екстремност, за да ги има някъде или някога.
— Добре, Клаус, забрави за това — извибрирах му аз нещо като свиване на раменете.
Той извибрира поучително самодоволство:
— Едно материално същество, момчето ми, което живее на повърхността на някакъв сферичен свят с познати размери, би било наистина странно създание също както неговия свят и законите, които го управляват!
Най-накрая аз успях да се отърва от него, когато той неволно попадна в извита моноаксиална спирална мозайка, която казват била любимата фигура на великия Аристотел — червеят, който е кодирал по-голямата част от нашите знания — и го оставих да си вибрира тихо на себе си.
И така, това показва какво би могъл да очакваш от моите най-просветени колеги. Мисля вече да запазя разговорите ни в тайна, макар че може би ще ги разкажа на Джил. Между другото, Джил е моята другарка. Всъщност тя е вероятната ми съпруга, аз неин съпруг, тъй като ние още не сме консумирали брака. Иначе аз бих бил завършен и нямаше да мога да разговарям с теб, нали?
След последния ни телепатичен разговор не можах да престана да мисля за теб, Робърт. Продължавам да си те представям (или поне се опитвам) как пълзиш щастливо по твоя „огромен объл сфероид с досадно правилна форма“, както го нарече ти, с неговата определена форма и размери. Не можеш да си представиш как съм се чудил на изкусителните видения, които си измислям за твоя странен свят. Място, където разумните същества не само се движат по повърхността на една сфера с известни размери, но като че ли само това не е достатъчно, ами и чудо на чудесата, изпитват физически контакт едно с друго, без взаимно завършване/смърт!
Може ли да бъде вярно това? Струва ми се единственото разумно обяснение на твоето съжаление, че е невъзможен разговор между нас „лице в лице“, както е прието между приятели в твоя свят.
Робърт, ти не би могъл да знаеш, че ние, червеите, говорим за среща лице в лице само когато това се отнася за процедурата брак/създаване на потомство/смърт. Сигурен съм, че ти не си искал да извършиш точно такова нещо с мен! (Но ако съм сбъркал по отношение на твоите секс/смърт представи, моля да ме поправиш.)
Мисля, че си имал предвид приятелски, нестресов, несексуален разговор между двама ни в гранично пространство! Пространство, където бихме могли дори да се докоснем, ако бихме пожелали, но без да последва моментален завършек/смърт.
Ако предположението ми е правилно, тогава това е нещо нормално, да не говорим, че то е и възможно за вас, човеците.
И ако наистина ситуацията е такава, то аз само бих могъл да кажа „Уха!“. Честно казано, твърденията ти по отношение на теб и твоя свят за другите червеи (защото аз ти вярвам!) биха изглеждали абсурдни. И все пак аз ще се повъртя наоколо и ще се опитам да намеря начин да съобщя на някого това, което ми разказваш.
Ние, червеите, съществуваме в междинна зона. Тя се намира между сърцевината и повърхността. Старата материя се унищожава и се създава нова, а междувременно в стабилната зона, ние, червеите, живеем в един краен обем, който, докато тази зона съществува, не се променя. Нашият свят създава материя, а ние я консумираме. И от нея съществува точно количество, необходимо за ядене/ровене. Допълнителна материя се създава само в определен процент, като по този начин нашето общество се саморегулира, като намалява при свръхконсумация и се увеличава при по-ниска степен на консумация.