В 1955 година Маркес предприема пътуването, си към стария континент. Скоро след заминаването му нов прилив от насилия и жестокост залива Колумбия. Диктатурата преминава в настъпление и удавя в кръв и последните останки от демокрация. „Ел Еспектадор“ е официално забранен и младият журналист остава в Париж без всякаква материална подкрепа.
Със своя журналистически опит, все още завладян от спомена за успеха на първия си роман, „Обрулени листа“ (1955), и без да изневерява на истинското си призвание, Маркес предприема дълги странствувания из Европа и Новия свят, упражнява различни професии, занимава се с критика, с кинематография, бива кореспондент на различни информационни агенции, докато най-сетне се установява в Барселона, където изцяло се отдава на литературна работа.
Би било голяма грешка да твърдим, че /авторът, който е обект на нашето внимание, се е стремял преди всичко да улови в картини с оригинална художествена стойност истинското лице на Америка. Потънал изцяло в мъчителното съществувание на своята изнемощяла Латинска Америка, той свързва словото и въображението си с войнствуващата политика, разобличава виновниците за страданията и се бори срещу онези, които надупчиха с куршуми изстрадалото тяло на Чили, но не и надеждите му.
И ако се опитахме да проследим жизнения път на Гарсия Маркес, то е, защото тези късове жизнен опит, дълбоко изстрадани от автора, намират отражение с необикновена сила в неговите широки платна на художник разказвач, докато журналистическата дейност, от своя страна, придава на прозата му подчертано анекдотичен тон, сдържаност и прецизност в художествения стил и езика.
За да се улови дръзкият полет на Маркесовото писателско въображение, трябва да се анализира творчеството му като единно цяло. Само ако обхванем това творчество целокупно, можем да разберем действителната перспектива на неговия измислен свят, където герои и действия се прехвърлят и продължават от роман в роман, от разказ в разказ. И колкото повече се задълбочаваме във фрагментите на Маркесовата литературна действителност, неговият накъсан свят придобива характер на нещо непрекъснато. Отделни мотиви и загатнати подробности се обогатяват от произведение в произведение; губят първоначалната си самостоятелност, за да се влеят в едно единно течение, което постепенно нараства, изяснява се, става по-сложно и придобива нови размери. Тази тясна диалектична връзка — прекъснатост в непрекъснатостта, — различните части, които се сливат в едно, очертават на широкия художествен, стенопис силуета на суровата колумбийска действителност в различни аспекти — от индивидуалното до колективното — през призмата на преплетени митични и исторически пропорции.
Различните произведения на Маркес образуват гъста мрежа от притоци, които през времето и пространството се вливат в един и същ мощен поток, в стремителна река от фантазии и реалност, които носи на вълните си неговата най-голяма и постоянна страст: Аракатака. Примитивната и митична Аракатака, извадена от миналото благодарение на пищното авторово въображение, се превръща в Макондо — микрокосмосът на съвременната колумбийска действителност, а оттук и на цяла Латинска Америка.
От първия му роман „Обрулени листа“ до „Сто години самота“, както и в много от по-късните му разкази, Маркес неизменно ни въвежда в интимния свят на Макондо — измислено отражение на родната му земя. Всяка нова творба на Маркес е кратък отдих в шеметното пътуване към Макондо — фокус, в който се събират всички лъчи на неговата художествена символика. Подобно на въображаемия град Пиура на перуанеца Марио Варгас Льоса, Комала на мексиканеца Хуан Рулфо, Макондо на Маркес излиза извън границите на измисленото, за да се превърне в осезаема реалност, в територия, която би могла да бъде локализирана върху обширната карта на Латинска Америка. Макондо е онзи творчески съд за писателското призвание на Маркес, откъдето излиза един свят от контрасти, вълшебства, митове и легенди.
Романът „Обрулени листа“ ни въвежда за пръв път в монотонното и тъжно съществувание на неговото измислено Макондо. Чрез болезнените и объркани монолози на трима души (едно дете, майка му Исабел и дядо му, полковник), които стоят на нощно бдение при покойника лекар, Маркес ни запознава с първоначалната история на Макондо, малко селище, обкръжено от тинести блата и непроходими планини. То е сцената, където си дават среща пищността на природата, бруталността на политическото насилие и убийствената самота на проядените от гняв обитатели на Макондо.