Стийл стрелна с поглед първо него, а после и Айлин Даркстрьом. Тя бе приятелка е Бладхоук от години и злите езици мълвяха, че са любовници, макар че Стийл не можеше да разбере какво, по-дяволите, намираха един в друг. Според него Бладхоук не бе способен на честни чувства. Следователно Стийл изпитваше леко предубеждение към граф Стефан Бладхоук. С годините Стийл бе натрупал доста пари от поста пристанищен директор, но се отнасяше към тях само като страничен доход. Внимаваше да не проявява прекалена алчност и да не смесва авантюрите с работата си. Достатъчно разумно поведение, мислеше си той. За зла участ граф Бладхоук беше на друго мнение. Няколко пъти бе използвал поста си, на наблюдател, за да се опита да сгащи Стийл в ситуации, при които би могъл да го дискредитира. Досега не бе успял, ала напоследък Стийл трябваше да бъде по-предпазлив, за да прикрива следите си. Ако бе запознат по-отвътре с нещата, щеше да се закълне, че Бладхоук рано или късно ще се добере до него. Това лицемерно влечуго.
Стийл погледна през масата към Доналд Роял, тежко отпуснат на председателското кресло и както винаги позадрямал. Невчесаната му и вече оредяла бяла коса падаше на дълги перушинести кичури, а по лицето му имаше повече бръчки, отколкото бяха улиците в Пристанището на мъглите. Някога той бе снажен, мускулест мъжага, ала въпреки все още огромната му фигура, с течение на времето мускулите му бавно бяха омекнали и сега не бе останало почти нищо от снажния на времето гигант. Никой не се съмняваше в правото му да оглавява Съвета: той си го бе заслужил с кръв и много саможертви. Миналите му дела като воин и като съветник го бяха превърнали в жива легенда. Ала сега мисълта му блуждаеше и тъй като дремеше по време на повечето събрания, Стийл май не беше единственият, който се питаше защо този мъж не се оттегли изящно, с достойнство, за да прекарва необезпокояван времето си в кротка дрямка край собствената си проклета камина.
Стийл рязко вдигна поглед, щом осъзна, че Даркстрьом най-после е спряла задъханата си реч, и побърза да се присъедини към учтивите ръкопляскания, докато тя се връщаше на мястото си. От опит знаеше, че ако не получи необходимите ръкопляскания, би могла да се изправи и да почне всичко отново. Случвало се бе не един път. Тя нямаше ясна представа за онова, което дърдореше, ала тъй като бе винаги твърдо на страната на техниката, той не се и съмняваше, че ще завърши с пледиране срещу собствената му позиция към нарушителите на обществения ред.
Дочу се леко проскърцване на дърво, щом Сузане дю Волф дръпна стола си и стана от мястото си. Стийл тихо въздъхна и се облегна назад. Дю Волф си служеше изкусно с езика, ала тъй като бе еспер, това означаваше, че ще отстоява есперската кауза. Стийл желаеше само да бъде малко по-откровена и не толкова многословна. Дю Волф бързо обходи с поглед присъстващите и отмахна една къдрица от дългата си кестенява коса зад лявото си ухо. Висока, с гъвкава и неспокойна елегантна фигура, тя бе около двадесетгодишна и зашеметяващо красива. Изглеждаше твърде млада и невинна, за да е част от Управителния съвет в Пристанището на мъглите, ала тъмните й и спокойни очи горяха със суровост и сила, а извънредно красивото й лице бе загрозено от стар белег от удар с камшик, аленеещ върху дясната й скула. Белегът придаваше на лицето й странен разкривен израз й придърпваше дясната част но устата й в постоянна горчива полуусмивка.
Империята не се доверяваше на есперите и ги държеше под строг и брутален контрол. Ето защо толкова много от тях загиваха в Света на мъглите.
— Рушителите — промълви Сузане тихо, като леко положи ръце върху масата и се наведе напред. — Никой не се съмнява в тяхната ценност като оръдия, но всички сме запознати с ограниченията им. Оръдието се нуждае от по-кратко време за презареждане, отколкото стотина пушки, но то все още притежава енергийни кристали и са му необходими минута или повече, за да се зареди между всеки изстрел. При цялото ми уважение към вас, съветник Даркстрьом, рушителите не могат да постигнат нещо повече от щитовете на есперите, а те дори са много по-ефикасни.
Тя се спря и вдигна лявата си длан. Леко смръщи вежди и изведнъж бликна бледосин пламък, който затрептя и се заувива лениво около ръката й, без да я наранява. Дю Волф бавно се усмихна и пламъкът заискри в несекващ ярък пурпурен огън, подскачащ като лумнал в светлина фонтан. Присъстващите съветници рязко се облегнаха назад в креслата си, отдръпвайки се боязливо от взривния блясък. Пламъкът угасна ненадейно, както се бе и появил, и нищо не подсказваше присъствието му допреди малко с изключение на неестествената топлина, която все още се разнасяше в заседателната зала. Сузане дю Волф бе пиро.