Тя се изправи грациозно и излезе от сепарето. Битката между двамата бе приключила и изгубилият бе издърпан настрана. Сайдър се усмихна и си запроправя път през претъпкания бар, тук-там изричайки ободрителна дума или радостно махайки с ръка, а дългата й сребриста коса се мяткаше подире й. Докато си проправяше път към личния си кабинет в дъното на хана, все пак успяваше да се усмихва. „Прави клиентите си щастливи, скъпа, прави клиентите си щастливи“.
Кат се катереше бързо по островърхите керемидени покриви, като подскачаше небрежно над височините, което би обърнало стомаха на всеки наблюдател. Няколко пъти се изкачи с лекота по голите отвесни стени, за които нетренираното око би се заклело, че нямат процепи за краката и ръцете, а загърнатата му в бяло фигура бе само неясно петно сред кълбящите се мъгли. Закъсняваше и много добре го знаеше. След като успя да избяга от сирената, продължи по нормалния си маршрут и се скри в една ниша, докато наоколо се разнасяха напевите и виковете. Проспа целия ден и се събуди чак вечерта. Да отбие атаките на сирената бе по-трудно, отколкото си бе представял. Провери колко е часът по големия градски часовник на площада и сетне се насочи колкото се може по-бързо към „Черният трън“. Сайдър не обичаше да закъснява.
Спусна се чевръсто по един полегат, затрупан със сняг покрив и скочи в една тъмна и тясна алея. Земята бе на доста отдалечено разстояние от него, но на Кат не му пукаше. Височините никога не го бяха плашили. Приземи се леко на стръмния керемиден покрив и пристъпи внимателно към ръба. Приклекна, огледа се бързо наоколо и се плъзна по ръба на покрива с вкопчени ходила в един несигурен, оголен улук. Здравите дървени кепенци под него бяха плътно затворени. Той почука по тях с пестник, изчака нетърпеливо и пак почука. Последва дълга пауза. Протегна китка да похлопа трети път, но кепенците внезапно се разтвориха, почти отнасяйки главата му. Кат здраво се хвана за солидните стоманени халки, вградени специално в камъка над кепенците и се люшна към прозорците. Сайдър му помогна да се вмъкне, сетне се надвеси над прозореца и огледа бързо наоколо. Улицата долу бе пуста и всички близки прозорци бяха плътно затворени. Сайдър затвори кепенците и ги залости отвътре.
Огънят отопляваше малката, е нисък таван стая и Кат побърза да застане пред него, като хвърли ръкавиците си настрана, за да постопли изтръпналите си крайници край пращящите пламъци. Топлинните елементи на ръкавиците не работеха нормално, ето защо си бе купил сравнително евтино термичен костюм. Той направи гримаса, докато топлината бавно пълзеше към пръстите му, сетне раздвижи глава напред-назад, докато болката постепенно заглъхваше. Една ръка го потупа по рамото и Кат забеляза, че Сайдър е вперила в него очи.
— Закъсня. Къде е кристалът?
Кат развърза кожената кесия на пояса си, Сайдър я грабна и изсипа съдържанието й — блестящия кристал с памет — върху дланта си. Тя награди Кат с мимолетна усмивка на щедрата си уста, преди да се втурне към близката маса, за да изследва кристала под техническа лупа. Той й се усмихна обичливо, изхлузи ботушите си, сетне съблече термичния си костюм и го сложи внимателно върху облегалката на най-близкия стол. Наведе се над огъня, потръпвайки блажено от разливащата се топлина по голата му кожа. Усмихна се широко, щом студът се отдръпна от костите му, сетне се изправи и волно се протегна. Обърна се и нахлузи проста вълнена туника, за да се постопли край огъня. Извърна поглед към Сайдър, която все още бе изцяло погълната от кристала и за кой ли път се запита какво добро бе сторил, за да я спечели. Красива като Арктурийски огнен прилеп и също толкова смъртоносна, Сайдър бе най-опитният укривател на откраднати вещи, с когото си бе имал работа. Тя знаеше занаята си идеално и винаги му предлагаше добра цена. Разбира се, понякога го мамеше безсрамно, ала това и трябваше да се очаква. Кат не го бе грижа. Тя набелязваше целите му, предоставяше му убежище от нощните студове и притежаваше сърцето му, въпреки че никога не й го бе признавал открито. Можеше да го използва срещу него като коз.
Кат долавяше слаба вибрация от застланите с тънък килим дъски под нозете си. Долу изглежда ставаше прекалено шумно. Стая, разположена непосредствено над кръчма, не бе едно от най-спокойните места, ала за един глухоням тя не представляваше проблем. Над цепениците тихо къкреше гледжосано гърне и стомахът му изригна къркорения, щом до него достигна миризмата на любимото му задушено. Грабна черпака и чинията, приготвени за него, сипа си щедра порция и я отнесе до близката маса, където вече го очакваха дебели филии пресен хляб и чаша греяно вино.