— Това е първият, съпруже мой — промълви тихо Топаз. Тя бавно се огледа и наобиколилата я тълпа отстъпи назад, неспособна да издържи горящия й поглед. Дори Гонт извърна очи. Топаз леко се усмихна и си проправи път необезпокоявяна към изхода на вертепа.
Тишината се задържа, докато се качваше по стълбите и отваряше вратата, ала в момента, когато се захлопна зад гърба й, тълпата се върна към първоначалното си разюздано и необуздано настроение. Врявата избухна отново, само леко позаглъхнала при вида на това, на което множеството бе станало свидетел. Гонт повика двама от хората си и те извлякоха трупа на Стърлинг, после се върнаха и за двамата бодигарда. Една прислужница започна да чисти кръвта с кофа и парцал. Блекджак изникна от вратата зад бара и си проправи път към Гонт.
— Благодаря ти, че не й каза къде съм.
— Тя не ме е и питала — отвърна Гонт.
— Ако те беше попитала, щеше ли да й кажеш?
Гонт сви рамене.
— Точно в момента не мисля, че в града има някой, който би се осмелил да отрече нещо пред тази жена.
Блекджак бавно кимна.
— Струва ми се, че си прав, Гонт. Много си прав.
Около десетина стражи очакваха Топаз, когато напусна вертепа „Червената пика“. Тя се спря навън пред вратата и се озърна. Стражите се бяха разгърнали във верига, за да завардят всичките изходи. Тя извърна поглед към дежурния страж и кимна смирено.
— Здравей, Джон. Търсиш ли някого?
— Пристанищният директор Стийл има нужда от теб — отвърна дежурният еспер Джон Силвър. — Всъщност той се нуждае спешно от помощта ти.
— Този дебел, мръсен крадец може да почака — избухна Топаз.
— Не, не може, няма нито миг за губене.
— Тогава да намери някой друг.
— Той иска да говори с теб, Топаз.
Топаз се навъси и потърси някакъв знак на слабост или колебание върху лицето на Силвър. Наместо това зърна само умора и спокойно чувство за дълг, които изглеждаха странни върху толкова младо лице. Той носеше прекрасно ушит кожен костюм и алено наметало, но те не можеха да прикрият изпосталялото му тяло. На хълбока му висеше къс меч в износена ножница. Силвър бе пират, преди да се появи в Света на мъглите, и Топаз знаеше, че стигне ли се до бой, трябваше да го убие, за да го спре. Но не бе сигурна дали би го сторила. Силвър ги бе довел с Ган в Квартала на стражите, когато и двамата се чувстваха зле. Той бе най-близкият приятел на Топаз.
— Как ме намери? — запита тя накрая, колкото да каже нещо.
— Ти си оставила много следи — отвърна Силвър. — Като включим и четирите вертепа, и повече от шейсет ранени. Стражите още се опитват да свалят един покачил се на полилея в „Зеленият мъж“.
— Близко съм Джон. Близко съм до следите на този, който уби Майкъл. Не бих могла да си позволя да ме спреш. Не бих оставила прясната следа да изстине.
— В пристанището се нуждаят от теб, Топаз. Има нещо странно на борда на „Гибелен огън“. Стийл мисли, че то е заплаха за цялото Пристанище на мъглите, а ти знаеш, че той не се поддава лесно на паника. Трябва да ни придружиш, Топаз.
— А ако откажа?
— Има заповед за арестуването ти. Изплашила си седем видни персони тази вечер и те настояват за главата ти. Все пак заповедта не е подписана още. Ако се съгласиш да помогнеш на Стийл, може и да ти се размине.
— Пет пари не давам за твоята заповед за арестуване, Джон.
— Не жертвай безпричинно живота си, Топаз. Това не би се понравило на Майкъл.
— Заклех се пред него с клетвата на отмъщението. Клетвата на наемните войни.
— Тази задача няма да ти отнеме много време, Топаз. Най-много няколко часа. Междувременно, ако ме насочиш към някаква следа, бих могъл да заловя тези хора вместо теб.
Топаз отправи поглед към смълчаните стражи.
— А ако не искам да те придружа доброволно, ще трябва да ме отведете под стража, така ли?
— Нещо подобно — отвърна Джон Силвър. — Ето защо дойдох с тези стражи. Ти можеш да се справиш с всички тия мъже, но мен не би могла да убиеш.
— Толкова ли си сигурен?
— Не. Но тогава какво сигурно съществува на този свят?
Той се засмя сърдечно и след миг и Топаз му се усмихна в отговор.
— Търся човек от охраната на космодрума на име Тейлър — промълви накрая тя. — Той е от Хейдън и знае кой е убил Майкъл.