— Той е човекът, който ми трябва — заяви Бладхоук. — Ненавиждам крадците на техника. Когато кръвопийци като Въртю започнат да задигат машинария за себе си, това заплашва цялото Пристанище на мъглите с разруха.
— Само помни, че Джошуа Крейн ни трябва жив — усмихна му се Даркстрьом и хвана ръката му, положена върху дръжката на меча. — Един мъртъв техник може да преустанови засега грабежа, но без името на неговия господар впоследствие всичко ще се поднови. Предполагам, че главното лице в играта ще се окаже Лиън Въртю. Много би ми се искало да го видя обесен. Едва ли има семейство в Пристанището на мъглите, което да не е загубило някой свой близък в банката за резервни органи.
— Ще видим какво ще му се случи — заканително сви устни Бладхоук.
Даркстрьом се усмихна въпреки желанието си. Бладхоук бе винаги така уверен в себе си.
Светлините над тях заблещукаха все по-нарядко, щом се насочиха към главните инженерни отделения. Някои от ескалаторите между палубите работеха и тя трябваше да разчита на старите си спомени за стълбищата и проходите. Бе изненадана колко много от устройството на корабите си спомня след всичките тези години, макар че от време на време се спираше, за да се увери, че е на прав път. „Тъмен вятър“ бе от същия клас и тип кораби като „Демон“, но тя рядко бе имала възможност да надниква в собствените си инженерни отделения. По време на една от кратките почивки, за да се ориентира, за пръв път изпита чувството, че е наблюдавана. След още няколко коридора с остри завои вече бе сигурна в това. Извърна поглед към Бладхоук, за да разбере дали и той е доловил нещо, и почти се усмихна, щом видя ръката му отново близо до дръжката на меча. Той срещна погледа й и кимна леко. Спряха се на следващото разклонение и се озърнаха небрежно, сякаш бяха загубили пътя.
— Той е зад нас — тихо прошепна Бладхоук с едва мърдащи устни. — Около седем часа е.
— Мислиш ли, че е въоръжен с енергиен пистолет?
— Не. Ако бе така, досега да го е използвал. Мисля, че е най-добре да се разделим. Аз се връщам по пътя, по който дойдохме, като че ли съм се насочил към главния сектор. Сетне, след като той тръгне след теб, ще го заобиколя в гръб и ще го заловя отзад.
— Звучи ми добре.
— Нали нямаш нищо против да те използвам за стръв?
— Стефан, мога и сама да се грижа за себе си в битка. Нося меч и зная как да го използвам. Наистина Трябва да престанеш да се тревожиш за мен. А сега да тръгваме. Помни, че го искаме жив.
— Добре.
Той й махна и пое без да бърза надолу по коридора, а тя изчака, след което се запъти към инженерните отделения. Косата на тила й бе неприятно настръхнала и едва се сдържаше да не грабне меча си. Долавяше с всички сетива незримото присъствие на наблюдателя. Сега той бе твърде близо до нея. Тя се изкушаваше да спре внезапно и да се огледа, ала се овладя. Инстинктите й подсказваха, че той е зад нея, а те никога не я бяха лъгали. Не държеше ръката си върху меча и полагаше усилия да изглежда безгрижна. И все пак, въпреки всичките й инстинкти и очаквания, ръката, която внезапно се стрелна и се уви около врата й, я свари съвсем неподготвена. Изкрещя силно и се забори отчаяно, но замря, щом нападателят тикна остра кама пред очите й.
— Само да гъкнеш и ще те убия — дочу тя груб глас в ухото си. — Коя си ти?
— Съветник Даркстрьом.
— Избрала си лошо място за изследване, съветник, само си търсиш белята. Освен това, не трябваше да отпращаш приятеля си по другия коридор.
— Той ще се върне.
— Няма да стигне навреме.
— Ти не си ли Джошуа Крейн?
Последва кратка пауза.
— Току-що произнесе нещо твърде лошо, съветник. Всичко друго и щях да те пусна, ала, сега, след като знаеш името ми…
— Не съм единствената, която го знае.
— Трябва да се погрижа и за приятелчето ти. Вече е твърде късно за Съвета да изпрати някой друг. Последните проверки вече са направени и аз скоро ще се измъкна, след като свърша една малка работа. Чакат ме много пари в Пристанището на мъглите и нито ти, нито някой друг ще ме спре.
— Не можеш да убиеш съветник и да се измъкнеш така лесно — гласът на Даркстрьом бе равен и спокоен.
— Ще бъдеш удивена какво мога да сторя, съветник. Наистина не трябваше да оставяш приятелчето си да тръгва сам. Сега ми се налага да бързам. Мога, първо… малко да се позабавлявам. Не мисля, че ще ти хареса особено, съветник.
Камата лъсна с приглушен блясък в неясната светлина и Крейн започна бавно да я върти. Наточеният като бръснач връх постепенно се приближаваше към лицето й и тя се опита да отметне глава назад. Крейн стегна хватката си и тя не можа да помръдне. Острието проникна в жилавото месо на лицето й, точно над дясната скула, той натисна яко и тънка струйка кръв се процеди надолу по бузата й. Крейн бавно плъзна камата надолу и разшири разреза. Въпреки болката Даркстрьом усети слабото придърпване на кожата, която се разцепваше под острието, и прясната кръв, която шурна върху лицето й. Тя простена, а сетне инстинктивно рязко удари с лакът Крейн по гръдния кош. Дванадесетгодишната практика на първокласен ковач бяха заякчили мускулите й превъзходно. Крейн силно изохка от внезапния удар, който го лиши от въздух в гърдите. Камата замря и Даркстрьом атакува устремно и му нанесе още един удар, като вложи цялата си мощ и енергия в него. Хватката на Крейн отслабна. Тя го настъпи по левия крак и усети прашенето на костите му под тока на ботуша си. Крейн изстена от болка, камата се изплъзна от ръцете му и тя се хвърли храбро напред, откопчвайки се от силните клещи на ръцете му. Претърколи се на пода и мълниеносно се изправи на крака, пресягайки се за меча си. В същия миг се закова и се вгледа мрачно в Крейн, който се строполи тежко на пода и залази отчаяно с вкопчени в огромната алена рана на врата му ръце. Между пръстите му се стичаше кръв, сетне ръцете му паднаха от врата и той замръзна на място. Бладхоук пристъпи от тъмния коридор, хвърли бегъл поглед върху безжизненото тяло и кимна доволен. Зае се да почиства меча си с парче плат. Даркстрьом ядосано тръсна глава.