— По дяволите, Стефан, трябваше ни жив!
— Не исках да рискувам. Можеше всеки миг да те убие.
— Щях и сама да се справя с него.
— Може би. Но той държеше оръжие в ръце, а ти не, а аз не обичам неравните двубои. Имаш кръв по лицето си. Вземи това.
Даркстрьом му се озъби, ала пое парчето плат, което Бладхоук й подаде, и внимателно избърса тесния разрез. Той не бе толкова дълбок, колкото можеше да се очаква.
— Добре ли си, скъпа?
— Да, Стефан. Отървах се само с една драскотина.
— Тревожех се за теб.
— Да, зная. Хайде да се махаме оттук. Можем да изпратим някой да прибере този боклук.
— Спомена ли ти Крейн някакво име, например Лиън Въртю?
— Не. Каза само, че в Пристанището на мъглите го очаквали много пари.
Бладхоук замислено се намръщи.
— Мисля, че не бихме оправдали завръщането си без някакво име. Мисията ни да осъществим комуникация с града е твърде важна…
— За съжаление си прав. Но би било най-добре накрая да притиснем Лиън Въртю.
— Да — съгласи се Бладхоук и я поведе по слабоосветения стоманен коридор. — Но не се тревожи, скъпа, обещавам ти, че той ще си получи заслуженото.
ДЕСЕТА ГЛАВА
МЕРИ
Нощта захлупи Пристанището на мъглите. Пълният диск на луната неясно проблясваше през гъстата мръснобяла мъгла, която се виеше над летателните площадки. Джейми Роял се загърна в овехтялото си сиво наметало и се озърна от мрачния си и безопасен пункт за наблюдение. Летателните площадки бяха пусти и дори маркировъчните прожектори светеха слабо. Той измъкна от гънките на наметалото си карта на звездното пристанище и я заразучава внимателно под светлината на химикалката си фенерче. Малки светлинки затанцуваха по нагънатата карта, а ръцете му трепереха от сковаващия студ. Той тихо изруга и се постара ръцете му да са спокойни. Нощта ставаше все по-студена. В дробовете му пареше при дишане, а зъбите му не преставаха да тракат от ужасния студ. Опита се, доколкото бе по силите му, да забрави студа и да се съсредоточи върху картата. Колкото по-скоро приключеше задачата си, толкова по-бързо щеше да се отърве от убийствения студ. Само глупак или луд можеше да се мотае на открито през нощта в Пристанището на мъглите. Само глупак, луд… и отчаян. Смръщил вежди, Джейми разучаваше картата.
Космодрумът бе осеян с полета под високо напрежение и мини в близко съседство, но безопасните просеки между тях изглеждаха достатъчно ясни. Той изгаси фенерчето, внимателно сгъна картата и я пъхна в джоба си. Бе използвал по-голямата част от вечерта да запамети безопасните пътеки, ала искаше да бъде напълно сигурен в плана си. Изкриви от неприязън лице и се закле пред себе си, че това е последното нещо, което върши за Лиън Въртю, независимо от заплахите. Блекджак бе седял мълчалив пред доктора, усмихвайки се студено и очаквайки Джейми да откаже. Но той нямаше да му достави това удоволствие.