Той вдигна своя есп и го изпробва внимателно, като се опита да пази ума си защитен. Изглежда бе дошъл точно навреме, първите бегълци вече бяха приети. Джейми се намръщи. Други двама еспери бяха застанали до Силвър и преглеждаха новодошлите много внимателно, сякаш търсеха нещо. Не знаеше какво точно търсят, но можеше да се досети. Озърна се, без да сваля щита си и да разкрива присъствието си на есперите. Търсеха същия беглец, за който бе пратен и той. Джейми се ухили. За тяхно нещастие той бе тук, за да се увери, че никога нямаше да го намерят. Внимателно избра сгоден момент и направи деликатни мозъчни проби на бегълците най-близко до него. Те бяха само четирима и Джейми бързо ги освободи. Въртю му бе съобщил, че тя няма да бъде сред първите и май излезе прав. Обърна своя есп към бегълците, които тромаво пристъпваха сред мъглата и им направи проби, докато се приближаваха към пропусквателния пункт. Това бе дълга и много измерителна процедура, ала Джейми бе упорит. Скоро престана да следи броя на преминаващите през пункта бегълци, но малко го бе грижа за това. Изглежда напразно си губеше времето и в някакво кътче на съзнанието си се надяваше да е така. На предателите им плащаха щедро, но тази работа не му бе по сърце. Той въздъхна тихо. Все още имаше много дългове за плащане…
И тогава висока руса жена изплува мълчаливо от мъглата. Носеше дълга, пищно украсена роба, характерна за аристократичната класа на Таним, разкъсана и изцапана с петна от засъхнала кръв. Навярно бе на малко повече от двадесет години, ала болката и страданието бяха издълбали дълбоки бразди по лицето й. Беше все още хубава, ала никога нямаше отново да изглежда красива. Движеше се бавно и грациозно сред мъглата, гледайки съсредоточено право пред себе си с лека усмивка. Джейми осъществи мигновено контакт с нея чрез съзнанието си и получи в отговор една единствена дума: „Мери“. Усмихна се почти със съжаление и пристъпи от мъглата към нея, за да я посрещне.
— Здравей, Мери. Аз съм Сянката, твоят контактьор.
Тя му се усмихна и Джейми потрепера. Очите й бяха тъмни, студени и ужасяващо празни.
— Здравей, Сянко. Мери е програмирана. — Думите излязоха от устата й бавно и монотонно, а бледите й очи гледаха безжизнено. Но вътрешният й взор бе фиксиран върху нещо друго.
Той се огледа с бърз поглед, за да се увери, че никой не ги е забелязал. После я хвана за ръка и я поведе сред гъстата виеща се мъгла. Докато вървяха, й хвърляше бегли погледи, като внимателно избираше пътя. Тя вървеше с него спокойно и безучастно, без да произнася нито дума. Той бе щастлив от състоянието й. Гласът й бе леден, безчувствен и някак си нечовешки. Какво, по дяволите, бяха направили с нея тия гадове от Империята? И какво искаше да му каже с това, че е програмирана? Опита се да й направи друга мозъчна проба, но тя изковаваше превъзходни щитове, или нейни собствени, или имплантирани от мозъчните техники на Империята. Сви рамене и забърза с нея през сгъстяващата се мъгла. Бяха се уговорили с Въртю да установят контакт така, че сензорите на контролната кула веднага да уловят гласовете им, ала Джейми не бе склонен да поема ненужен риск. Загложди го едно твърде неприятно чувство относно цялата тази операция. Той хвърли бърз поглед към Мери. Тя продължаваше да се усмихва.
Стигнаха необезпокоявани до края на периметъра и Мери му позволи да й помогне да прескочи ниския каменен зид. Бързо я настигна в тясната уличка и тревожно се огледа. Мъглата ставаше почти твърда и плътна и започна да прехвърча сняг. Потрепери от студ под излинялото си наметало и огледа с недоверчиво око тънките дрехи на Мери. Нощта бе студена и времето ставаше все по-смразяващо ледовито. Понечи да я отведе веднага при Въртю, но се отказа: в този вид тя несъмнено щеше да премръзне по пътя. Особено ако се наложеше да се изплъзват от нощния патрул. Както бе облечена Мери приличаше на монахиня, внезапно попаднала в бардак. Трябваше отнякъде да й намери топли дрехи, от място, където нямаше да им задават любопитни въпроси. Внезапно той се усмихна. Кръчмата „Черният трън“. Идеалното място за целта. В известен смисъл Сайдър вече се познаваше с Въртю от аферата с енергийния кристал, така че щеше да си държи езика зад зъбите. А кръчмата не бе далеч. Той хвана Мери за ръка и забърза с нея по слабоосветените улици. Сайдър трябваше да осигури някакви дрехи за Мери. Можеше да има и някаква представа какво, по дяволите, ставаше.
Джейми надзърна предпазливо през отворената врата и забеляза, че „Черният трън“ бе пълен с посетители. Повечето от масите бяха заети, а край бара бяха плътно насядали. Въздухът бе пропит от острата и противна миризма на тютюнев дим и навред се носеше безспирното бъбрене на хора, решили да прекарат времето си приятно, докато не свършат парите. Джейми хвана Мери здраво за ръка и я въведе в кръчмата. Не знаеше как ще реагира тълпата на екзотичната й външност. Насочи поглед право пред себе си, като се стараеше да не обръща внимание на нищо и се поуспокои. Проправиха си път до бара, като Джейми се оглеждаше за Сайдър, но за беда тя не се виждаше никъде. Един нехранимайко, навлечен в мръсни кожи, се пресегна, за да сграбчи Мери. Тя не реагира, но натрапникът замръзна на мястото си, щом ножът на Джейми заигра пред лицето му. Той преглътна вдървено.