Доналд Роял бе твърде упорит.
Той седеше в креслото в кабинета си и беше вперил невиждащ поглед в тихо пращящия огън. Джейми бе мъртъв от три дни, а стражата още не се бе добрала до някакви съществени улики за предполагаемия убиец. Не можеха да стигнат до единодушно мнение дори за евентуалната причина за смъртта му. В документацията на съдебния лекар фигурираше единствена сърдечна недостатъчност. Доналд бавно поклати глава. Винаги бе твърдял, макар и само на шега, че Джейми ще си умре млад. Не искаше да повярва, че е единственият му жив роднина, последният ат голямата фамилия Роял. Кроеше такива планове за него, хранеше такива надежди. А сега всичко бе станало излишно. Едно от предимствата на стареенето бе да наблюдаваш как децата и внуците ти растат и да ги предпазваш от капаните и уловките, в които сам си попадал, от грешките, които си направил. Истинско удоволствие бе да знаеш, че си сторил всичко, което си могъл, за тях и да се увериш, че те са се почувствали по-добре от това. А сега на всичко бе сложен кръст. Той бе надживял двете си деца и единствения си внук и за какво? За да обикаля сам из празната къща, да протяга вечер старческите си кокали край огъня, за да прогони студа.
Облегна се на тапицираното кресло и зарея поглед към заобикалящите го вещи. Всяка картина или украшение, всяко изделие на техниката или мебел имаше своя история. Младият Джак Рандъм бе седял на отсрещното кресло, когато бе дошъл за пръв път в Пристанището на мъглите да набира войници за въстанието в Лайънис. Това бе преди повече от двадесет години, ала Доналд все още чуваше страстните нотки на убеждение в гласа на Рандъм, когато говореше за нуждата от хора навсякъде, за да се възправят срещу тиранията на Империята. Бе се помъчил да го убеди, че това не е толкова просто, ала Рандъм не искаше и да чуе. Той бе организирал малка армия, сплотяваше я със страстна риторика и обещания за плячка и слава и подтикваше Лайънис да се опълчат срещу изчакващата ги Империя. След известно време научи, че въстанието било смазано. Армията на Рандъм била посечена, а пленниците били избесени за предателство, но самият Рандъм избягал, кълнейки се, че ще си отмъсти. Оттогава Джак Рандъм бе предводител на много въстания в много светове, но Империята си остана непоклатима. Той не бе научил онова, което Доналд Роял отлично знаеше отдавна — че е необходимо много повече от силата на ръцете, за да бъде разгромена Империята. Хората все още й засвидетелстваха вярност, дори когато тя ги предаваше и убиваше, и ако вярата им не се подменеше с нещо друго, Империята щеше да продължава да съществува с кървавото си господство.
Размърда се в креслото, щом други спомени го връхлетяха. Лорд Дюрандал бе стоял изправен под онзи портрет, излагайки му налудничавите си планове за нахлуване в Черното нищо в търсене на легендарния Свят на Вълчетата. И да го беше намерил, никога не се беше завърнал, за да му разкаже за него. А тази рисувана китайска ваза му бе подарена от граф Айрънханд от Марчиз за ознаменуване на славните времена, когато с един-единствен страж се бе сражавал със стотина проклети Дяволски кучета. Не можеше да понася грозотата й, но все още я пазеше, за да не го обиди. Внезапно се навъси при спомена, че графът бе мъртъв от петнадесет години. Удавил се бе, спасявайки дете, паднало в река Отъм. Храбър и самопожертвувателен до края на дните си. Всички бяха загинали; всички стари герои и воини, които поддържаха и крепяха Пристанището на мъглите. Отишли си бяха от този свят преди много години и го бяха оставили да си спомня славните дела, които бяха извършили през живота си.
„А кой ще си спомня за мен, когато умра — помисли си мудно той. — Кой ще си спомня за Доналд Роял, освен като бележка в някоя ненужна, обвита в паяжина прашна историческа книга?“
Бавно поклати глава и в гърдите му се надигна гневен протест. Вече бе стар и уморен и не бе вдигал яростно меч повече от дванадесет години, но да бъде проклет, ако остави смъртта на внука си неотмъстена. Стана от креслото и закрачи край огъня с бушуващи мисли. Откъде да започне, ето кой бе проблемът. Имаше време, и то до неотдавна, когато можеше да повика група стражи и да им заповяда да направят разследване, но тогава имаше голяма власт. Беше престанал да се интересува от политика, когато и последният му опонент умря, и оттогава се бе отказал от обществения живот. Все още стоеше в Съвета само от чувство за дълг. Освен това стражите не се свъртаха на едно място. Всичко вървеше все по и по-зле. Наместо да се съсредоточат върху онова, което се бе случило с Джейми в „Черният трън“, щяха да започнат да ровят и да търсят какво го бе завело там. Щяха да възникнат и догадки какво бе правил със съветник дю Волф в уединеното сепаре. По дяволите, та те нямаха нищо общо. Добре, можеха да се окажат любовници, но Доналд бе готов да се закълне, че дю Волф имаше по аристократичен вкус.